Клайв Касслер - Изгубената империя

На практика именно поривът на предзавоевателен национализъм бе изстрелял Гарса и Мешика Теночка във властта, но надеждите на Гарса цяло Мексико незабавно да прегърне историята си започваха да увяхват. Започваше да разбира, че бяха спечелили изборите отчасти заради некомпетентността и корупцията на предишната администрация, отчасти заради „ацтекската зрелищност“ от страна на Мешика Теночка, както се беше изразил един новинарски източник.

Зрелище?! Направо циркаджийство. Беше си абсурдно.

Нима още преди години Гарса не се бе отказал от испанското си християнско име, Фернандо, за да го смени с нахуатълско? Нима целият му кабинет не бе сторил същото? Нима не бе кръстил собствените си деца с нахуатълски имена? И нещо повече: литературата и образите на испанското нашествие постепенно биваха изместени от учебните програми, наименованията на улиците и площадите се сменяха с нахуатълски, в училищата се учеше нахуатъл, езикът на ацтеките, и истинската история на мексиканския народ, по няколко пъти годишно се отбелязваха религиозни празници и традиционни Мешика фестивали. Всички социологически проучвания обаче показваха, че хората продължават да ги възприемат като любопитни нововъведения — възможност да не отидат на работа, да се напият или да хулиганстват по улицата. Но дори при това положение същите проучвания сочеха, че с времето може да се установи истинска промяна. Гарса и Мешика Теночка имаха нужда от още един мандат, а за целта Гарса трябваше да заздрави позициите си, като спечели Сената, Камарата на депутатите и Върховния съд. В момента президентският мандат беше шест години. Не стигаше за това, което той беше намислил, за онова, от което Мексико се нуждаеше: пълно осъзнаване на историята, освободена от лъжите на завоевателите.

Гарса се дръпна от прозореца, отиде до бюрото си и натисна едно копче на дистанционното. Спуснаха се щори, приглушиха обедното слънце. На тавана в една ниша се разгоря светлина, която освети тъмночервения килим и масивните дървени мебели. Също като останалата част от живота на Гарса, кабинетът му отразяваше наследството от Мешика. На стените гоблени и картини изобразяваха ацтекската история. Един кодекс 1 1 Вид ръкопис, състоящ се от съшити листа, често използван в Средновековието. — Бел.прев. , дълъг над три метра и половина, представяше подробности от създаването на Теночтитлан върху мочурлив остров в езерото Техкоко.

Другаде бе ацтекската богиня на Луната, Койолхауки, а на отсрещната стена, над камината, огромен гоблен изобразяваше съюза между Хуицитопочтли (Вълшебникът колибри) и Тескатлипока (Димящото огледало), бдящи над народа си. Над бюрото му беше закачена маслена картина на Чикомоцток, Мястото на Седемте пещери — легендарната прародина на нахуатълските народи.

Нито едно от тези неща обаче не бе причината да не може да мигне нощем. Истинският виновник бе артефактът в ъгъла на стаята. Върху кристален пиедестал, в куб от едносантиметрово стъкло стоеше богът на ацтеките Кецалкоатъл, Пернатата змия. Разбира се, негови изображения се срещаха навсякъде — върху керамични съдове, гоблени, множество кодекси, но това тук беше уникално. Статуетка. Единствена по рода си. Десет сантиметра висока и петнайсет дълга, тя представляваше шедьовър, изработен от незнайни ръце преди хиляда години от парче почти прозрачен нефрит.

Гарса заобиколи бюрото си и седна на стола пред пиедестала.

Повърхността на Кецалкоатъл, осветена отгоре от вградената халогенова лампа, сякаш се въртеше, образувайки омагьосващи форми и езерца от цветове, които в миг се появяваха и изчезваха. Погледът на Гарса се плъзна по перата и люспите и се спря върху опашката: или по-точно там, където трябваше да бъде опашката. Вместо извитата традиционна змийска опашка, статуетката свършваше рязко с назъбен отвес, все едно е била отчупена от по-голям артефакт. Това беше теорията на учените на Гарса. Теория, която той бе положил много усилия да прикрие.

Тази статуетка на Кецалкоатъл, символ на Мешика Теночка, не беше цяла. Гарса знаеше какво липсва или, по-точно, знаеше, че липсващото парче няма друг аналог в пантеона на ацтеките. Тази мисъл го държеше буден по цели нощи. Като символ на движението Мешика Теночка от деня, в който Гарса я беше намерил, статуетката се беше превърнала във водещ призив на националистката вълна, запратила го във властта. Подложеха ли на съмнение достоверността й… Гарса потръпна при мисълта, че един изгубен военен кораб от деветнайсети век може да унищожи всичко, което бе изградил с такова усилие. И всичко това само заради малка дрънкулка или артефакт, открит от случаен водолаз, който на свой ред го показва на познат с интерес към историята, а той се допитва до експерт. Падащо домино, което унищожава наскоро възстановената национална гордост на един народ.