Клайв Касслер - Изгубената империя

С готова котва в ръка Сам нахлузи плавниците и маската и се прехвърли на сала. С известни усилия успя да го центрира върху камбаната. Върза края на котвеното въже за далечния край на сала, гмурна се под ъгъл, докато въжето се опъна, и закопа върховете на котвата в пясъка.

Излезе на повърхността, улови въжето, което Реми му подхвърли, и го преметна през средната греда на сала. После отново се гмурна и закачи майона за короната на камбаната. Минута по-късно отново беше на задната палуба, за да осигури въжето на Реми за двата кнехта.

Накрая сложи ръце на хълбоците си и огледа установката.

Реми се усмихна:

— Май си много доволен от себе си, а?

— Определено.

— Има за какво. Храбрият ми инженер.

Сам плесна с ръце.

— Хайде да го направим.

Реми застана на кормилото и Сам извика:

— Бавен напред.

Водата зад кърмата стана на пяна и корабчето леко потегли. Опънатото въже започна да се подава от водата. С приглушено скърцане въжето се пристегна върху напречната греда на сала.

— Изглежда добре — провикна се Сам, — продължавай.

Салът се задвижи, съкращавайки разстоянието до кърмата.

— Хайде — мърмореше Сам, — хайде…

В далечния край на сала котвеното въже трепереше от напрежението, борейки се с товара. Сам сложи маската, наведе се и потопи лице във водата. Три и половина метра под повърхността камбаната се полюшваше на няколко сантиметра от дъното.

— Как върви? — попита Реми.

— Просто прелест. Продължавай.

Педя по педя те издърпаха камбаната, докато короната се показа над повърхността и издрънча в напречната греда на сала.

— Забави! Остави ход, колкото да стоиш на място.

— Забавям!

Сам грабна двуметровото въже от палубата и скочи във водата. С три замаха стигна до сала. Пет намотки през короната и моряшки възел през напречната греда, и камбаната беше здраво вързана. Сам вдигна победоносно ръце като каубой, който току-що е уловил бик.

— Готово! — извика той.

Двигателите замлъкнаха. Реми се върна на задната палуба, усмихна се и му отвърна с вдигнати палци.

— Поздравления, Фарго! А сега какво?

Усмивката му бързо изчезна.

— Не знам. Все още мисля.

— Защо ли подозирах, че точно това ще кажеш?

Занзибар

В интерес на истината, нямаше много за мислене. Не смееха да издърпат камбаната по брега до бунгалото. Трябваше им сигурно място, където да я приберат, докато вземат някои решения и направят приготовления.

И двамата бяха наясно, че срещата им с юлина може да не значи нищо, но в същото време вярваха на инстинктите си, а по този въпрос те бяха единодушни: нито първата визита на военния катер, нито следващата му поява бяха случайни. А и всички въпроси на капитана се въртяха около едно: дали семейство Фарго търсеха нещо конкретно. Може би някой — най-вероятно мъжът, който се криеше в кабината, — се притесняваше да не бъде открито нещо важно. Но дали камбаната, монетата на Аделиз или нещо съвсем друго?

— Въпросът е, искаме ли да почакаме и да видим какво ще направят, или да поразклатим дървото — каза Сам.

— Не обичам да си седя на ръцете.

— Нито пък аз.

— Какво имаш предвид?

— Да се държим като хора, които наистина крият нещо.

— Ние наистина крием нещо — напомни му Реми. — Стокилограмова корабна камбана, висяща от импровизиран сал.

Сам се разсмя. Съпругата му определено умееше да уцелва същността на нещата.

— Ако не правим от мухата слон, тези хора — които и да са те, — сигурно вече са претърсили бунгалото.

— И не са намерили нищо.

— Именно. Затова ще наблюдават и ще чакат да се приберем у дома.

— А ние няма да се приберем — усмихна се Реми и кимна.

— Точно така. Ако тръгнат да ни търсят, ще знаем, че играта започва 3 3 „Играта започва“ — прословутата фраза на Шерлок Холмс. — Бел.ред. .

— Да не би да каза „Играта започва“? Наистина?

Сам сви рамене.

— Реших да я пробвам, да чуя как звучи.

— О, мой Шерлок… — каза Реми и завъртя очи.

Закачиха камбаната и сала за корабчето се отправиха към мангровата лагуна. До стъмване оставаха само два часа. През първия обследваха лагуната за подходящо място да скрият сала. Откриха го на източния бряг, където имаше групичка диагонално разположени кипариси. С помощта на рибарската кука натикаха сала под надвисналите клони. После Сам се гмурна и го върза за един от стволовете.

— Как изглежда? — извика той от прикритието.

— Нищо не се вижда. Трябва да влязат вътре, за да го открият.