Клайв Касслер - Изгубената империя

— Стискай палци — прошепна Сам.

— Стискам — отвърна тя и го целуна по бузата. — За още късмет.

Сам се гмурна и през коренищата изплува на открито. Стараейки се да не изпуска трите зодиака от поглед, той се премести зад корените. След половин минута пред погледа му се появиха Орловия нос и партньорът му. Огледаха последните плаващи островчета, обърнаха се и се насочиха към провлака. Последният зодиак обаче продължи напред, на малко повече от десет метра от прикритието му.

— Apurate! — извика Орловия нос. „Побързай!“

Мишената на Сам вдигна ръка, за да покаже, че е чул нареждането.

Десет метра… пет метра.

Сам продължаваше да се движи и обикаля по часовниковата стрелка около мангровите корени. После спря и надникна. Зодиакът беше на три метра от него. Сам изчака носът на лодката да се скрие от другата страна и огледа лагуната. Другите два зодиака бяха на стотина метра и се движеха.

Сам си пое дълбоко въздух, гмурна се с рибарската кука в ръка, избута се покрай корените и показа очи над повърхността. Задницата на зодиака беше само на метър и половина. Движеше се бавно. Водачът й държеше една ръка на ръчката на двигателя и обхождаше с фенера мангровите корени. Сам се приближи на няколко педи от него, протегна се, хвана се леко с ръка за гумения край на лодката, вдигна рибарската кука, отметна я назад и замахна рязко с нея, все едно хвърляше стръв. Стоманеният й връх уцели мъжа точно над ухото. Той изохка, свлече се настрани и главата му се отпусна във водата. На мига се появи Реми, която вдигна главата му и изтъркаля мъжа обратно в зодиака. Сам надникна над рамото му. Орловия нос и партньорът му бяха вече на двеста метра от тях.

— Яотъл! — отекна гласът на Орловия нос.

— Побързай — каза Сам на Реми, после се качи в зодиака и седна пред двигателя. — Стой на левия борд. Ще те издърпам до корабчето.

Реми заобиколи и взе куката на греблото с два пръста. Сам включи мотора и зодиакът излезе иззад коренищата. Фенерът на Яотъл беше паднал и като го вдигна, Сам го насочи към другите две лодки, които се спряха. Сам присветна два пъти и вдигна ръка, молейки се това да е достатъчно. Затаи дъх и зачака реакция.

Нищо. Минаха десет секунди. Отсреща присветна два пъти фенер и се видя вдигната ръка.

— Яотъл… Apurate!

Сам насочи зодиака към кърмата на андреяла, използвайки корабчето за прикритие. Реми се качи на борда и двамата заедно прехвърлиха Яотъл над планшира. Той тупна с глух удар на палубата.

— А сега какво? — попита Реми.

— Вържи ръцете и краката му за кнехтовете и го претърси. Аз трябва да настигна новите ни приятели. — Реми отвори уста да възрази, но Сам я прекъсна. — Трябва ми маската и бинокълът. — Тя влезе в кабината, донесе му ги и пое куката от ръцете му. — Не се притеснявай, Реми, ще стоя на разстояние.

— А ако не можеш?

— Ще претърпя ужасен инцидент.

Той й намигна, включи двигателя и се отдалечи.

Орловия нос и партньорът му бяха продължили напред. Когато Сам стигна средата на лагуната, те вече свиваха на запад в провлака. Сам мислено си припомни завоите, направи няколко бързи изчисления наум и продължи. На петнайсетина метра от входа забави ход и се заслуша. Другите два мотора не се чуваха. Той тръгна отново и зави след тях. Видя ги на стотина метра пред себе си, един зад друг. На почти километър пред тях провлакът се разширяваше в плитчините на остров Чумбе. Сам вдигна бинокъла и огледа канала. Нищо не помръдваше и поне на десет мили не се виждаше светлинка — освен една. Тя се намираше на километър и половина на югозапад, на десетина метра над водата — международният сигнал за закотвен съд. Самият съд виреше нос, с елегантно извита палуба и светещи бели надстройки — очевидно луксозна яхта. Може би корабът — майка?

Орловия нос и партньорът му завиха наляво и веднага изчезнаха от погледа на Сам. Време беше да се приготви за инцидента: намали мощността, зави наляво и остави зодиака да спре върху пясъка. Огледа се и веднага видя това, което му трябва: остър камък. Взе го, избута лодката обратно във водата, скочи в нея и отново запали.

До тук късметът го следваше. С изключение на няколкото бегли погледа назад, за да се уверят, че Яотъл ги следва, нито Орловия нос, нито партньорът му изявяваха желание да спрат, за да го изчакат. След десет минути зодиаците навлязоха в плитчините.

— Хайде, момчета, покажете ми къде отивате — промърмори си той.

След като преминаха плитчините, Орловия нос и партньорът му завиха наляво към яхтата. Две минути по-късно Сам също стигна до плитчините, но се движеше с няколко градуса по-наляво, следвайки почти успоредно наноса, в който бяха открили камбаната. По брега се откриха познати му ориентири. Беше на двайсетина метра от пропастта. Време беше.