Клайв Касслер - Изгубената империя

Сам хвана няколко дребни червени риби в устието на провлака, а после се върнаха в лагуната и слязоха на брега. Реми, която беше по-сръчна в тази част, почисти рибите и ги приготви, докато Сам събере дърва. Скоро филетата цвъртяха на огъня. Когато слънцето започна да се спуска зад кокосовите палми, вече похапваха.

— Знаеш ли, струва ми се, че обичам тези моменти — каза Реми, като откъсна парченце риба и го пъхна в устата си. — До известна степен, де.

— Разбирам те. — Наистина я разбираше. Реми беше войник; никога не трепваше пред предизвикателствата. Заедно бяха газили в кал и сняг, бяха бягали от куршуми и преследвачи. И никога не пропускаше да открие положителното във всичко. Едновременно с това обичаше и да се глези. Той също. — Щом оправим нещата около загадъчната камбана, ще отидем в Дар ес Салаам, ще си наемем апартамент в „Роял“, ще пием джин с тоник на терасата и ще залагаме на мачове по крикет.

Очите й светнаха. „Мьовенпик Роял Палм“ беше единственият петзвезден хотел в Дар ес Салаам.

— Така те харесвам, Сам Фарго.

— Само че първо трябва да се подготвим за гостите — охлади ентусиазма й той, като погледна слънцето и часовника си.

С падането на нощта лагуната оживя от песните на щурците. В дърветата по брега и храстите на плаващите островчета замигаха светулки. Сам беше закотвил андреяла между две по-големи островчета с носа на запад. Небето беше ясно: черен фон, а на него — светлинки като дупчици от карфица и полумесец, потънал сред мек многоцветен ореол.

— Утре може и да вали — отбеляза той.

— Тези бабини деветини и за Южното полукълбо ли важат?

— Ще разберем.

Седяха на палубата, пиеха кафе в тъмнината и гледаха светлинното представление на насекомите. От това място виждаха едновременно устието на лагуната и плажа, където бяха вдигнали импровизирана палатка от брезента, взет от корабното шкафче с припаси. Зад палатката се виждаше мъждив фенер, а на няколко крачки встрани — малък огън. Сам беше запасил достатъчно клони, за да го поддържа цяла нощ.

Реми се прозина.

— Дълъг ден.

— Слез да поспиш — предложи Сам, — аз ще поема първата вахта.

— Златен си. Събуди ме след два часа.

Целуна го по бузата и изчезна.

Първите две вахти минаха спокойно. Към края на шестия час, малко преди два през нощта, на Сам му се стори, че чува тихо ръмжене на двигатели в далечината, но звукът отмина. Пет минути по-късно се появи отново, този път по-силен и по-близо. Някъде на север. Сам огледа устието на лагуната с бинокъла, но не видя нищо, освен вълните на водната повърхност в провлака. Шумът отново заглъхна. Всъщност не, не заглъхна, а спря. Той отново вдигна бинокъла.

Мина минута, после още една. На четвъртата минута в провлака се появи тъмен силует. Напомняше на носа на акула и сякаш се движеше над водата. Движейки се по-бавно от човешки ход, надуваемият сал „Зодиак“ се плъзна безшумно в устието на лагуната. След трийсетина секунди се появи още един зодиак, и още един. Изминаха петнайсетина метра в колонка, после се наредиха един до друг и навлязоха в самата лагуна.

Сам безшумно слезе по стълбичката, приближи се до койката и докосна крака на Реми. Тя веднага вдигна глава от възглавницата. „Компания“, прошепна той. Тя кимна и след секунди двамата бяха на задната палуба. Прехвърлиха се през планшира във водата. Сам инстинктивно се протегна и взе единственото оръжие, с което разполагаха — рибарската кука.

Вече бяха отрепетирали плана. За десет секунди стигнаха до най-близкото плаващо островче. Запровираха се в лабиринта от мангрови корени, докато стигнаха до една кухина в средата. По-рано я бяха огледали и установиха, че е широка един метър и почти два и половина висока. Стигаше до долната страна на гъбената шапка отгоре. Навсякъде около тях се виждаха криви корени и виещи се стъбла. Въздухът лепнеше от дъх на плесен и глина.

През плетеницата от корени, на три метра вдясно виждаха андреяла. Притиснати един до друг, едва ли не прегърнати, Сам и Реми се завъртяха, така че да виждат устието на лагуната. Отначало там нямаше нищо. Тъмна, осветена от луната вода и тишина.

После се чу слабо, едва доловимо бръмчене.

Сам допря устни до ухото на Реми:

— Зодиаци с електрически тролинг двигател. Много бавни.

— Щом има зодиаци, има и кораб-майка — прошепна Реми в отговор.

Имаше право. Зодиаците се справяха с крайбрежните води на Занзибар, но повечето тролинг двигатели имаха ограничен обхват и максимална скорост от четири-пет възела. Които и да бяха неканените гости, идваха някъде съвсем отблизо. Предположението на Реми за по-голям кораб беше най-вероятният сценарий.