Клайв Касслер - Изгубената империя

Включи „Гугъл Земя“ и продължи да разглежда Сулавези; да търси нещо, което поне малко да му говори нещо… Минутите се проточиха в час.

Увеличи един самотен залив на североизточния бряг на Сулавези. Както навсякъде около този остров, атолите и малките островчета изглеждаха пръснати като конфети.

Изведнъж Сам спря и върна назад. Отново увеличи, спря, после увеличи още.

— Кухо цвете — промърмори той, като присви очи и се усмихна.

Тъкмо посегна към телефона и той иззвъня. Беше Селма.

— Беше прав, Сам, има специалисти за всичко. Чух се с една зооложка от Мадагаскар. Тя твърди, че до началото на осемнайсети век птиците малео са мигрирали повече. Всяка година се събирали за няколко месеца в североизточната част на острова.

Сам превключи от „Гугъл Земя“ на галерията със снимки.

— Продължавай.

— Изпратих копие на храста от кодекса на уредника на Ботаническата градина в Джакарта. Смята, че това може да е дуриан джудже. Понатиснах го малко и каза, че вероятно дурианът е бил пренесен от изток на запад, което ще рече, че се е появил в Сулавези преди около хиляда и шестстотин години.

— Фантастично — отвърна разсеяно Сам. — Можеш ли да влезеш в „Гугъл Земя“?

— Момент. Готово.

Сам й даде координатите.

— Увеличи върху този остров.

— Готово.

— Напомня ли ти на нещо?

Представи си ръбовете по-остри.

— Не разбирам… О! — Селма замълча за няколко секунди. — Сам, това прилича на рисунката на Чикомоцток в уголемен вариант.

— Именно.

— Трябва да е съвпадение. Няма как да не е.

— Може би, но се намира точно в североизточната част на острова — същото място, което споменават всичките ти специалисти. Дори да не е Чикомоцток, мисля, че мога да подлъжа Ривера с това.

— А после?

— Ще измисля, когато се срещнем. Сега трябва да ме върнеш в Сулавези и да ми намериш хидроплан.

Южен Сулавези

Сам спусна икаруса и започна да се приготвя за кацане. В мъглата вдясно под него се видя пистата. Обърна носа към нея, спусна се през един слой от облаци, направи последни корекции и допря земята. Бързо се понесе към трите военни бараки в края на пистата и следвайки сигналите на един човек от наземния екипаж, се насочи към станцията за гориво. Спря и слезе. Селма си беше свършила работата и за него оставаше само да подпише един формуляр. Направи го, заобиколи бараката и набра звездичка шест девет.

— Малко оставаше — каза Ривера.

— Имам само шейсет секунди на телефона. Там ли си вече?

— На десет минути от там.

— Искам да говоря с жена си.

— Кажи ми местоположението на Чикомоцток и ще ти я дам.

— Не и докато не я видя очи в очи.

— Насилваш си късмета.

— А ти отдавна си разкри картите. Сам го каза: няма да ни оставиш живи. Ако искаш Чикомоцток, това са моите условия. Дай ми я.

От другата страна се чу гласът на Реми.

— Сам?

— Добре ли си?

— Да. Къде си?

— Близо. Просто чакай.

— Чакаме. — Това беше пак Ривера.

После линията прекъсна.

След десет минути Сам отново беше във въздуха. Насочи се на югоизток към остров Селаяр. След още двайсет минути се спусна през облаците към гладкото синьо море. На височина шестстотин метра изравни и продължи успоредно на брега, докато видя южния нос на острова. Спусна се още. Встрани от черния път бяха спрели два джипа „Исузу“. Щом хидроланът докосна земята, вратите им се отвориха и от тях слязоха Ривера, Реми и тримата мъже от Пулау Легунди.

Сам спря двигателя, слезе на понтона и се приближи към тях.

— Проверете го — разпореди Ривера. Един от мъжете го претърси, отстъпи назад и поклати глава. — Претърсете и самолета.

— Искам да прегърна жена си — каза Сам.

— Давай.

Сам и Реми тръгнаха един към друг, надявайки се да се отдалечат достатъчно, за да не може Ривера да ги чува. Той обаче не позволи.

— Стига толкова.

Сам и Реми се прегърнаха.

— Седни на място три. Вземи спалния чувал и се приготви — прошепна той.

Въпреки загадъчното послание, Реми отвърна простичко:

— Добре.

Разделиха се. Сам се усмихна успокоително и тя се върна при Ривера. Мъжът, когото Ривера бе пратил да претърси самолета, слезе от него.

— Няма нищо. Никакви оръжия. Само спални чували, одеяла и къмпинг оборудване.

— В случай че се наложи да пренощуваме.

— Доста старичък самолет — отбеляза Ривера. — Сигурен ли си, че ще ни закара дотам, закъдето сме тръгнали?

— Ни най-малко, но за двайсет и четири часа — толкова. Ако искаш, може никъде да не ходим.