Клайв Касслер - Изгубената империя

— Не ми пука дали местоположението ще бъде вярно. Трябва само да успея да примамя Ривера и да го убедя да се срещнем.

— Мога да сътворя някакви доказателства. Уенди ще скалъпи нещо на фотошоп…

— В краен случай. — Сам погледна часовника си. — Ще отделим шест часа, за да разработим въпроса от всички страни. Ако не постигнем нищо, минаваме на твоя план. Да преговорим: Орисага тръгва нанякъде, най-вероятно да търси Чикомоцток. Останал ли е на Суматра?

— Не знаем.

— Мислите и на двамата с Блейлок са били съсредоточени върху птицата малео. Орисага казва, че ще познае Чикомоцток, когато намери гнездото на големите птици. Би трябвало да е имал предвид малео, нали така?

— Най-вероятно.

— Къде живеят те?

— Застрашен вид са. Откриват се само на островите Сулавези и Бутон.

— А преди пет века?

— Не знам.

— Накарай Пийт и Уенди да направят списък със специалисти по малео.

— Не знаем дали изобщо има такива.

— Има специалисти за всичко. Разпитайте за гнезденето, популациите, миграцията… Добре, връщаме се на Сулавези: там са живели малагасите, преди да се преселят на Мадагаскар. Ние намерихме кануто на Блейлок на Мадагаскар. Това прави два гласа за Сулавези. Какво знаем за острова преди шести век?

Сам чу шумолене на хартия.

— Човешки поселища от трийсет хиляди години преди Христа — каза Селма. — Смята се, че е бил част от сухоземен мост между Австралия и Нова Гвинея…

— По-скорошни.

— Доколкото успях да преровя тези дни, намерих съвсем малко информация до шестнайсети век, когато пристигат португалците.

— Ами изкуството? Някакви прилики с ацтеките или протоацтеките на Блейлок?

— Уенди работи по въпроса, но се сблъскваме със същия проблем: с изключение на няколко града Сулавези представлява хиляди квадратни километри дъждовни гори и угаснали вулкани. На острова има места, които никога не са били проучвани. Рядко се ползва интернет; в мрежата са качени съвсем малко предмети на изкуството. Ако имахме няколко седмици…

— Нямаме. Просто направи, каквото можеш. Ако намериш нещо, което макар бегло да изглежда свързано с ацтеките, отбележи го.

— Сам, трябва да си поемеш въздух.

— Когато си върна Реми. Сега за кануто с поплавъците. Докладът от лабораторията е при теб. Припомни ми: какво знаем за използваните материали?

— Дървото е дуриан. Знаем, че съществува и днес. Проучвам къде е растяло преди шести век. Същото важи и за останалите материали: каучуковото дърво, листата на пандан, палмата гебанг…

— Нека позная: и за тях няма много специалисти.

— Поне аз не намерих.

— Ами писмата на Блейлок?

— Дешифрирахме ги всичките. Освен ако не допуснем, че има втори код зад този, не намерихме нищо повече. В дневника също. А писмата до Констанс, които сте намерили на „Шенандоа“?

— Те не са шифрирани. В първите две се описва пътуването до Зондския пролив. Последното вероятно е написано малко преди смъртта му. Можеш да го прочетеш, когато се приберем. Казва на Констанс, че иска, когато се върне у дома, да се ожени за нея.

— Тъжно. А статуетката?

— Може да е от смарагд или нефрит, или куп други минерали, с които не съм запознат. Ще проуча кои минерали са типични за Сулавези, но не мисля, че това ще реши проблема ни. Ще ми трябва достъп до сървъра, за да мога да прегледам всичко оттук.

— Разбира се, само ми дай десет минути.

— Благодаря ти. Какво пропускаме, Селма?

— Не знам, Сам.

— Със сигурност пропускаме нещо.

Минаха три часа. Сам и Селма се чуваха през двайсет минути, обсъждаха докъде са стигнали, анализираха данните и разнищваха подозренията си.

На четвъртия час Селма отново се обади:

— Имаме малък напредък. Открихме книга от един норвежки ботаник, в която говори за листата от пандан и палмата гебанг. Говорих с него по телефона. Смята, че около четвърти и пети век и двете растения са били силно концентрирани в северната третина на Сулавези.

— Но не само там.

— Не само там.

— Току-що разбрах какво пропускаме.

— Какво?

— Кодексът. Помниш ли храста, на който е кацнала птицата?

— Да. По дяволите. Как можах да го забравя?

— Няма значение. Накарай Уенди да увеличи изображението, да го изчисти и да го покаже на този норвежец.

Сам затвори и се върна на лаптопа и продължи да разглежда събраните снимки и сканирани изображения. Десетки писма до Констанс, стотици страници от дневници, кодексът на Орисага, спиралите на Фибоначи… Всичко започна да се размива пред погледа му.