Майкл Коннелли - Хари

— Тук са всичките ми телефонни номера. И тези на лейтенант Тълин. Позвънете ми, ако изникне нещо, което би трябвало да зная. Няма значение кое време е или къде се намирате. Позвънете ми.

Бош кимна, взе визитната и я прибра в джоба на сакото си.

— Действайте. Както вече казах, нека истината излезе наяве.

Заместник-началникът напусна стаята и Бош чу Райдър да прошепва:

— Да бе, как ли пък не.

Той се завъртя и плъзна поглед по лицата на детективите, като завърши с Частейн.

— Ясно ви е какво цели, нали? — попита Хари. — Смята, че няма да можем да работим заедно. Че всеки ще тегли в различна посока. И че случаят ще остане неразкрит. Е, няма да стане така. Каквито и да са били отношенията ни досега, нека забравим за миналото. Важно е следствието. В онази мотриса лежат двама души, които някой без да се замисля е очистил. Трябва да го открием. В момента не ме интересува нищо друго.

Той изгледа Частейн, докато накрая получи леко кимване в знак на съгласие и му отвърна. Беше сигурен, че са го видели и всички останали. После извади бележника си, отвори го на чиста страница и го подаде на Частейн.

— Добре тогава — каза Бош, — Искам всеки да си напише името, домашния номер и този на пейджъра си. И на клетъчния си телефон, ако има такъв. После ще размножа списъка. Искам всички да поддържаме връзка. Това е проблем, когато в следствието участват много хора. Ако всички не сме на една и съща вълна, нещо може да ни се изплъзне. А не трябва да го допускаме.

Той замълча и погледна към другите. Всички внимателно го наблюдаваха. Ако не и напълно забравена, за момента враждата като че ли бе сподавена.

— Добре — каза Бош. — Ето как виждам нещата.

Един от детективите от вътрешния отдел беше от латиноамерикански произход и се казваше Раймон Фуентес. Бош го прати заедно с Едгар на адреса, който бяха взели от личната карта на Каталина Перес, за да уведомят роднините й и да ги разпитат. Най-вероятно тази насока от следствието щеше да ги отведе до задънена улица — изглеждаше очевидно, че Елайъс е бил основната цел на убиеца — и Едгар се опита да възрази, но Бош го отряза. По-късно насаме щеше да му обясни, че се налага да разпръсне хората от вътрешния отдел, за да може по-добре да контролира положението. Така че Джери замина заедно с Фуентес. После Бош прати Райдър и друг детектив, Лумис Бейкър, да разпитат Елдридж Пийт в центъра „Паркър“ и да го доведат на местопрестъплението. Искаше операторът да е тук, за да разкаже какво е видял и да повтори действията си преди откриването на труповете.

Оставаха Частейн и последният от вътрешния отдел, Джо Делакроче. Бош прати в центъра „Паркър“ и Делакроче, за да вземе заповед за обиск на офиса на Елайъс. После каза на Частейн, че двамата ще идат в дома на адвоката, за да уведомят роднините му.

След като групите се разделиха, Хари отиде до микробуса на отдела за оглед на местопрестъплението и поиска от Хофман ключовете, открити у Хауард Елайъс. Хофман прерови кашона с веществените доказателства и извади плик, съдържащ връзка с повече от дванадесет ключа.

— От предния десен джоб на панталона му — поясни той.

Бош разгледа връзката. Имаше повече от достатъчно ключове за дома, офиса и автомобилите на адвоката. Забеляза, че един от тях е за порше, а друг за волво. След като свършеха с най-неотложните задачи, трябваше да прати някой да открие колите.

— В джобовете му имаше ли нещо друго?

— Да. В предния десен джоб имаше монета от двадесет и пет цента.

— Двадесет и пет цента ли?

— Толкова струва билетът за Ейнджълс Флайт. Навярно ги е бил приготвил за това.

Бош кимна.

— А във вътрешния джоб на сакото му имаше писмо. Хари бе забравил за писмото, за което беше споменал Гаруд.

— Дай да го видя.

Хофман отново потърси в кашона и извади найлоново пликче за веществени доказателства. Вътре имаше плик. Бош го взе и го разгледа, без да го изважда навън. Писмото беше адресирано до офиса на Елайъс. Нямаше обратен адрес. В левия долен ъгъл изпращачът бе написал „Лично и поверително“. Хари се опита да разчете клеймото, но осветлението беше слабо. Но вече не носеше запалка.

— Това е в твоя район — каза Хофман. — Холивуд, Пратено е в сряда. Сигурно го е получил в петък.

Бош кимна. Той обърна торбичката и погледна към гърба на плика. Беше чисто срязан отгоре. Елайъс го бе отворил, навярно в офиса си, преди да го прибере в джоба си. Нямаше как да разбере дали някой е чел писмото.