Майкл Коннелли - Хари

За миг се замисли за това. Адвокатът не беше застрелян в сърцето, само в главата. Изтеклото от раните количество кръв показваше, че сърцето е продължило да функционира поне няколко секунди след като Елайъс е паднал. Логично бе да се предполага, че престъпникът е свалил часовника му непосредствено след изстрела — очевидно нямаше причини да се мотае. И все пак по драскотината на ръката нямаше кръв и тя най-вероятно бе получена доста време след като сърцето е спряло.

— Какво ще кажеш за клизмата с олово? — прекъсна мислите му Хофман.

Когато Хофман се отдалечи, Бош се изправи и енергично заобиколи трупа, за да застане при краката му. Отново приклекна и погледна към третата рана. Дъното на панталоните бе пропито от кръв. Дупката обаче се виждаше, разположена по средата на кръг от барутно обгаряне, там където куршумът беше пробил плата, за да проникне в ануса на Хауард Елайъс. „Оръжието трябва да е било силно притиснато към шева“ — помисли си детективът. Този изстрел не бе смъртоносен, а говореше за ярост и омраза и влизаше в противоречие с хладнокръвната точност на другите. Той също подсказваше на Бош, че Гаруд не му е представил вярно последователността на стрелбата. Но не знаеше дали капитанът го е направил нарочно.

Хари се изправи и отстъпи към задната врата, за да застане на мястото, но което навярно бе стоял убиецът. За пореден път огледа мястото на престъплението и кимна сам на себе си. Едгар и Райдър продължаваха да се въртят около труповете и също отбелязваха нещо.

Той се завъртя и погледна към долната спирка. Детективите, които беше видял преди малко, ги нямаше. Сега там беше спрял самотен патрулен автомобил и двама униформени полицаи охраняваха района.

Бош бе видял достатъчно. Той мина покрай труповете и внимателно заобиколи Сали Там, за да излезе на платформата. Партньорите му го последваха. Този път Едгар се плъзна по-плътно покрай азиатката, отколкото трябваше.

Хари се отдалечи от мотрисата, така че тримата да могат да разговарят насаме.

— Какво мислите? — попита той.

— Според мен, са истински — отвърна Едгар, като погледна назад към Там. — Имат оная характерна естествена отпуснатост. Ти какво ще кажеш, Киз?

— Много смешно — отказа да се хване на въдицата му Райдър. — Може ли да говорим по случая, моля?

Бош се възхищаваше на способността на Райдър да приема честите забележки и сексуални намеци на Едгар само с кратки саркастични отговори. Ако тя подадеше официално оплакване, партньорът й здравата щеше да загази. Имаше две вероятни причини да не го прави-или се страхуваше, или не й пукаше. Райдър също знаеше, че ако подаде жалба, ченгетата няма да я оставят на мира от подигравки. Веднъж Бош я бе попитал насаме дали да не поприказва с Джери. Като неин началник, той отговаряше за разрешаването на този проблем, но съзнаваше, че ако разговаря с Едгар, младият детектив ще разбере, че я е засегнал. Райдър също беше наясно с това. Тя се замисли за миг и после му отговори, че е по-добре да не се намесва. Каза му, че не се обиждала, а само от време на време се дразнела, но можела и сама да се справи с проблема.

— Ти какво ще кажеш, Киз? — попита Бош, като също не обърна внимание на забележката на Едгар, въпреки че не бе съгласен със заключението му за Там. — Нещо вътре направи ли ти впечатление?

— Предполагам, че са го забелязали и всички останали. Като че ли жертвите не са били заедно. Жената или се е качила преди Елайъс, или се е канела да слиза. Струва ми се, не, съвсем ясно е, че адвокатът е бил основната цел на убиеца, а жената просто не е имала късмет. Освен това, както ти сам спомена, този тип е бил отличен стрелец. Търсим човек, който е прекарал доста време на стрелбището.

Бош кимна.

— Нещо друго?

— Не. Местопрестъплението е чисто. Няма за какво да се залови човек.

— Джери?

— Ъ-хъ. Ами ти?

— Същата работа. Но мисля, че Гаруд се опитва да ни метне. Излъгал ни е за последователността на изстрелите.

— Не разбирам — промърмори Райдър.

— Изстрелът в задника е бил последният, а не първият. Елайъс вече е бил на земята. Раната е от упор и дупката е точно там, където се събират шевовете. Не е възможно убиецът да го улучи там, ако Елайъс е стоял прав — даже да е бил едно стъпало над него. Според мен, когато са му пръснали халката, вече е бил паднал.

— Това променя нещата — отвърна Райдър. — Така последният изстрел носи ясно послание: „Мамка ти“. Убиецът го е мразел.

— Значи го е познавал — прибави Едгар.