Майкл Коннелли - Град от кости

Докато извеждаха Делакроа от помещението, Манкиевич го потупа по ръката. Бош остави Едгар да отведе арестувания в стаята за разпит и погледна колегата си.

— Хари, исках само да ти кажа, че съжалявам. За това, което се случи в гаража.

Бош кимна.

— Благодаря. Трудно ми е, наистина.

— Знаеш, че трябваше да я включа. Знаех, че е зелена, но…

— Манк, ти постъпи правилно. Не си го слагай на сърцето.

Манкиевич кимна.

— Трябва да вървя — каза Бош.

Отиде в стаята за наблюдение, нагласи видеокамерата и постави нова касета. После включи камерата и звукозаписната уредба. Всичко беше подготвено. Можеше да се заеме с полагането на последните щрихи.

Бош обозначи тримата присъстващи в стаята за разпит, както и датата и часа на провеждане, въпреки че всичко това можеше спокойно да бъде установено от видеозаписа. После извади формуляр за правата на арестувания и му каза, че желае да му ги прочете още веднъж. След прочитането им помоли Делакроа да подпише формуляра, премести го в ъгъла на масата, отпи глътка кафе и започна:

— Господин Делакроа, по-рано днес вие изразихте пред мен желание да говорите за случилото се със сина ви, Артър, през хиляда деветстотин и осемдесета. Желаете ли все още да говорим за това?

— Да.

— Да започнем с основните въпроси, след което ще можем да уточняваме подробности. Вие ли причинихте смъртта на сина си Артър Делакроа?

— Да, аз я причиних. — Казано без следа от колебание.

— Вие ли го убихте?

— Да, аз го убих. Нямах такова намерение, но го убих. Да.

— Кога се случи това?

— През май осемдесета. Но вие вероятно го знаете.

— Моля ви, въздържайте се от предположения. Моля ви да отговаряте на всеки въпрос, доколкото ви е възможно, изчерпателно.

— Ще се опитам.

— Къде беше убит синът ви?

— В къщата, в която живеехме тогава. В неговата стая.

— Как беше убит? Ударихте ли го?

— Ааа, да. Аз…

На това място, деловият тон на разпита внезапно се пропука и Делакроа се разплака. След малко се овладя и обърса сълзите си.

— Ударихте го?

— Да.

— На кое място?

— Навсякъде, бих казал.

— Включително по главата?

— Да.

— Казвате, в стаята му?

— Да, в стаята му.

— С какво го ударихте?

— Какво искате да кажете?

— Използвахте ли юмруците си за нанасяне на ударите, или някакъв предмет?

— И двете. Юмруци и предмет.

— Какъв беше предметът, с който удряхте сина си?

— Наистина не мога да си спомня. С някакъв предмет, който той държеше в стаята си. Трябва да си помисля.

— Може да се върнем по-късно към това, господин Делакроа. Защо на този ден вие… Но, първо, кога се случи? По кое време на деня?

— Сутринта. След като Шийла, дъщеря ми, беше отишла на училище. Това е всичко, което помня. Шийла вече беше излязла.

— Ами съпругата ви, майката на момчето?

— О, тя отдавна си беше отишла. Тя беше причината да започна…

Той спря. Бош очакваше вината за алкохолизма, а оттам и за всичко останало — като следствие от пиенето, да бъде удобно хвърлена върху съпругата. Включително и вината за убийството.

— Кога за последен път говорихте със съпругата си?

— Бившата ми съпруга. Не съм говорил с нея от деня, в който ни напусна. Това беше… — Той не довърши. Не можеше да си спомни колко отдавна е било.

— Ами дъщеря ви? Кога за последен път разговаряхте с нея?

Делакроа се загледа в ръцете си. Ноктите му бяха изгризани. Гледката беше болезнена.

— Отдавна.

— Колко отдавна?

— Не помня. Не си говорим. Тя ми помогна да купя караваната. Преди пет или шест години.

— Не сте ли говорили с нея тази седмица?

— Тази седмица? Не. Защо?

— Нека аз да задавам въпросите. През последните две седмици четохте ли вестници, гледахте ли новините по телевизията?

Делакроа поклати глава.

— Не знам какво дават по телевизията. Гледам само видеокасети.

Бош осъзна, че се е отклонил. Трябваше му простичко признание за убийството на Артър Делакроа. Достатъчно подкрепено с доказателства, че да издържи в съда. Ясно му беше, че когато Делакроа се сдобие с адвокат, самопризнанието ще бъде оттеглено. Винаги ставаше така. Щеше да бъде оспорено по всички възможни точки — процедурни, във връзка с моментното състояние на обвиняемия и така нататък. Задачата на Бош беше да изгради самопризнанието така, че да оцелее до евентуалното му представяне пред съдебните заседатели.

— Да се върнем към сина ви, Артър. Спомняте ли си какъв беше предметът, с който го ударихте в деня на смъртта му?