Майкл Коннелли - Град от кости

— Не. Но е добро начало.

Бош си взе още една чаша кафе и се върна в стаята си. Отбеляза си да се обади на Билетс в понеделник да поиска помощ за свързване с всички обадили се през последните няколко дни, за да им се зададат четирите въпроса. Помисли за Джулия Брашър. Тя не работеше в понеделниците и сигурно би пожелала да помогне. Но бързо отхвърли тази мисъл — до понеделник целият участък щеше да знае за тях двамата и привличането й само щеше да влоши положението.

След това се залови със заповедите за претърсване. Съвсем нормално беше в процеса на разследване на убийство да се изисква медицинска документация — най-често от отделни лекари и зъболекари, понякога и от болници. Бош имаше списък на всичките двайсет и девет болници в района на Лос Анжелис, както и имената на адвокатите, които се занимаваха с техните дела. Двайсет и деветте заповеди бяха готови за малко повече от час. С тях се изискваше документацията за всички пациенти от мъжки пол на възраст до шестнайсет години, претърпели мозъчни операции, и по-точно трепанации, за периода между 1975 и 1985 година.

Размножи заповедите и ги прибра в куфарчето си — беше краят на седмицата и нямаше смисъл да ги праща по факса до съдия за одобрение и подписване. Освен това болничните адвокати нямаше как да бъдат намерени в неделя. Щеше да ги занесе на съдия в понеделник сутринта и след това щяха да си ги поделят с Едгар и лично да минат през всяка болница и да ги връчат. Така щяха и да ускорят процеса на издирване, въпреки че едва ли щяха да получат документални записи преди средата на следващата седмица.

Дойде редът и на обобщеното изложение по случая за дневника, с приложената информация, получена от Голихър, и изводите на отдела за експертизи.

Когато приключи с писането, Бош се замисли за писмото, намерено в раницата. Не очакваше някакъв успех от понататъшните опити за разчитането му. Загадка в загадката на убийството. Изгълта остатъка от кафето си и отвори дневника на страницата, съдържаща копие от скицата на местопрестъплението. Раницата беше намерена точно до мястото, отбелязано от Кол като вероятно първоначалното, където е било закопано тялото. Не знаеше точно какво може да означава това, но инстинктивно усещаше, че въпросите, които си задава, ще са в съзнанието му като филтър за цялата новопостъпваща информация.

Накрая попълни дневника си на следовател по случая — за цялото му досегашно развитие по часове. После прибра цялата следователска документация в куфарчето си.

Изми чашата, прибра я в чекмеджето, взе куфарчето и излезе.

Подземният етаж на полицейското управление на Лос Анжелис служи за съхраняване на докладите по всяко следствено дело от началото на модерната ера. До средата на деветдесетте докладите се съхраняваха на хартиен носител по осем години, след което се прехвърляха на микрофилм за постоянно съхранение. Сега всичко беше компютризирано, като едновременно течеше процес на връщане назад в годините, за да се вкара в компютърната памет цялата налична информация. Но процесът беше бавен и не беше стигнал по-далеч от края на осемдесетте.

Бош застана пред бюрото на архивния служител точно в девет. Носеше си два термоса кафе и два сандвича в книжна кесия.

— Вярвате или не, трябва да прегледам микрофилмите на всички изчезнали от седемдесет и пета до осемдесет и пета — каза той с усмивка.

Служителят — възрастен мъж с типична бледност на човек, прекарващ много време в затворено помещение, подсвирна и каза:

— Доста работа. Искате записите за пълнолетни или за хлапета?

— Непълнолетни.

— Е, това улеснява нещата.

— Благодаря.

— Няма за какво.

Архиварят изчезна между рафтовете и Бош зачака. След пет минути мъжът се появи с десет малки плика с материалите. Купчина с поне десетсантиметрова дебелина. За награда получи единия от сандвичите, а Бош се разположи с другия и кафето до устройство за прожектиране на микрофилмите.

Започна с 1985 година. След като свикна да работи с устройството, прехвърлянето на файловете се ускори. Ако отделното досие не беше маркирано като „закрито“ и ако възрастта и полът на жертвата съответстваха на търсеното от него, Бош прочиташе описанието на случая и му правеше копие.

Микрофилмите съдържаха и досиета, изпратени от външни агенции на лосанжелиското полицейско управление, ако се смяташе, че изчезналият се е отправил към Лос Анжелис.

Бяха необходими повече от три часа, за да прегледа целия материал. Когато приключи, имаше повече от триста преснимани досиета. Без да е ясно дали усилието и отделеното време са си стрували.