Майкл Коннелли - Законът на Бош

— Добре.

— Ти каза, че агент Милтън е бил в къщата ти, когато си влязъл.

— Да.

— Искал си да го предупредиш, че са те проследили, когато предната врата е била разбита.

— Точно така.

— Той е влязъл в коридора, за да разследва, и веднага е бил прострелян с пушка, вероятно от Лайнъс Саймънсън.

— Да.

— Какво е правел агент Милтън в дома ти, след като ти не си бил там?

Преди да отговоря, Линдъл също зададе въпрос.

— Имал е разрешение да бъде там, нали?

— Може ли един по един? — попитах аз.

Погледнах Линдъл. Той наведе глава. Не можеше да ме погледне в очите. Доколкото можеше да се съди по въпроса му, който по-скоро беше твърдение, Линдъл ми подсказваше какво иска да кажа. Мисля, че ми предлагаше сделка. Сигурно си бе навлякъл неприятности в Бюрото заради помощта си за мен по време на разследването ми. И имаше заповеди да не замесва ФБР в тази история, защото в противен случай щеше да има лоши последици за него и може би за мен. Ето защо искаше да ми каже, че ако разкажа историята така, че да му помогна да постигне целта си, без да лъжесвидетелствам, тогава и за двама ни ще е най-добре.

Истината беше, че нямах нищо против да спестя на Милтън противоречивостта и срама. Що се отнасяше до мен, той вече си бе получил заслуженото. Разобличаването му би било отмъщение от моя страна, а не изпитвах желание да отмъщавам на мъртвец. Трябваше да се справя с други неща и исках да съхраня силите си, за да го сторя.

Оставаше и специален агент Пипълс със своя взвод ПАТ, но в действията им имаше прекалено много неясноти. Пък и бях записал с камерата Милтън, а не Пипълс. Използването на единия, за да разоблича другия, беше трудна работа. Реших да оставя мъртвия да спи спокойно вечния си сън.

— Какво е правел агент Милтън в дома ти, след като ти не си бил там? — повтори Райдър.

— Чакаше ме.

— Защо?

— Бях му казал да се срещнем там, но се забавих, защото на път за вкъщи се отбих да купя кафе.

— Защо трябваше да се срещнете толкова късно?

— Защото имах информация, която щеше да изясни някои неща за него.

— Каква беше информацията?

— За това как у терорист, замесен в случай, по който работеше Милтън, се е озовала стодоларова банкнота, дошла от обира на снимачната площадка, който разследвах и бях предупреден да зарежа. Исках да му кажа, че съм подредил парчетата от ребуса и не съм открил връзка между двата случая. Поканих го сутринта да дойде в кантората на адвокатката ми, когато щяхте да дойдете и вие, за да обясня на всички как стоят нещата. Но той не искаше да чака, затова му казах да се срещнем вкъщи.

— Остави ли му ключ?

— Не. Но сигурно съм оставил вратата незаключена, защото той беше вътре, когато се прибрах. Би могло да се каже, че е имал разрешение, защото го поканих, макар да не му казах точно да влиза. Но той е дошъл преди мен и е влязъл.

— Агент Милтън имаше няколко миниатюрни подслушвателни устройства в джоба си. Знаеш ли защо ги е носил?

Предполагах, че ги е изнасял от дома ми, но не го казах.

— Нямам представа.

— А колата му? Беше паркирана на една пресечка северно от къщата ти, на Удроу Уилсън. Всъщност беше оставена по-надалеч от къщата ти от колата на четиримата нападатели.

— Имаш ли представа защо Милтън е спрял толкова далеч от къщата ти, щом е бил поканен?

— Не.

— Добре.

Видях, че Райдър се разгорещява. Погледът й стана изпитателен. Тя се опитваше да разгадае погледите, които хвърлях на Линдъл. Разбираше, че се води някаква игра, но беше достатъчно умна, за да спомене нещо пред камерата и микрофона. Бях я обучил добре.

— Виж какво, Хари, ти ни разказа всяка подробност за случилото се снощи, но не и защо е станало. Преди да настъпи хаос, ти свика голямата среща за тази сутрин, за да ни разкажеш всичко. Направи го сега. Кажи ни какво знаеш.

— Отначало?

— Да.

Кимнах.

— Бих казал, че всичко е започнало, когато Рей Вон и Лайнъс Саймънсън са решили да отмъкнат парите за снимачната площадка. Между тях е имало някаква връзка. Според една от бившите им колежки в банката Вон е бил хомосексуалист и Саймънсън споменал, че го сваля. Все едно. Независимо дали Саймънсън е привлякъл Вон, или е било обратното, двамата са решили да вземат парите. Планирали са всичко и после Саймънсън е накарал четиримата си приятели да свършат черната работа. И оттам се е започнало.

— А Анджела Бентън? — попита Райдър.

— Ще стигна и до нея. Без да казват на другите, Вон и Лайнъс са решили, че им трябва някакво средство, което да накара ченгетата да мислят, че обирът е извършен от човек от филмовата компания, а не от банката. Затова са избрали Анджела Бентън. Тя е ходила веднъж в банката с документите, отнасящи се до заема. Знаели са, че е можело да бъде свързана с обира, след като е знаела за парите. Избрали са я и вероятно няколко дни са я следили, за да разберат кога е най-уязвима. Двамата са я убили и единият я е опръскал със сперма, така че на пръв поглед престъплението да изглежда извършено на сексуална основа и да не се отрази веднага на филмовата компания или на плана да се снимат сцени с истински банкноти.