Майкл Коннелли - Законът на Бош

Предположих, че това е Банкс, и се зарадвах. Щеше да ми е нужен свидетел, който да подкрепи показанията ми. Банкс можеше да бъде обвинен за всичко, да сключи сделка, за да спаси задника си, и да разкаже цялата история.

Претърколих се и се надигнах. Полицаят, който бе коленичил до Банкс, вдигна глава и ми викна:

— Не съм ти казал да мърдаш.

— Не можех да дишам. Лицето ми беше завряно в земята.

— Не мърдай.

— Хей, Суони — извика Хървиц. — Застреляният в къщата има значка на ФБР.

— Мамка му!

— Наистина мамка му.

Имаха право. Случаят беше заплетен.

След час наоколо гъмжеше от хора. От полицията. От пожарната. От ФБР. От репортери. През по-голямата част от нощта в небето кръжаха шест хеликоптера. Какофонията беше толкова силна, че бих предпочел кънтенето в ушите ми от оглушителния изстрел на пушката.

Пожарникарите използваха хеликоптер, за да изнесат на носилка Банкс от каньона. Когато приключиха с него, извиках медицинските служители, които намазаха обгарянията ми с гел от алое. Дадоха ми аспирин и ми казаха, че нараняванията ми са незначителни и няма да останат белези. Имах обаче чувството, че сляп хирург е обелил лицето ми с лазер.

Махнаха белезниците ми, за да се изкача по склона и да мина през капака в пода. В къщата ми ги сложиха отново и Ме накараха да седна на канапето във всекидневната. Оттам виждах изпънатите крака на Милтън в коридора, докато оперативните работници извършваха огледа.

Появиха се и следователите и работата стана сериозна. Повечето следваха една и съща схема. Влизаха, оглеждаха мрачно трупа на Милтън, после излизаха, без да ме погледнат, и отиваха на терасата, откъдето гледаха другите три трупа. Сетне се връщаха, наблюдаваха ме, без да проронят дума, и влизаха в кухнята, където някой си бе позволил да отвори пакета ми с кафе и да включи кафеварката.

Това продължи най-малко два часа. Отначало не познавах никого, защото всички бяха детективи от районното управление на Северен Холивуд. Но после шефовете решиха да прехвърлят разследването на отдел „Обири и убийства“. Когато започнаха да пристигат детективите от отдела, нещата започнаха да изглеждат като обикновен работен ден в миналото. Познавах мнозина от тях и дори бях работил с някои. Само Кизмин Райдър обаче се сети да ми свалят белезниците — ядосано настоя да ги отключат и когато никой не помръдна, го направи сама.

— Как си, Хари?

— Горе-долу добре.

— Лицето ти е зачервено и подпухнало. Да извикам ли лекарите?

— Вече ме прегледаха. Незначителни обгаряния от това, че се приближих твърде много до дулото на пушка.

— Как искаш да процедираме? Знаеш правилата. Желаеш ли адвокат, или ще поговорим?

— Ще говоря пред теб, Кизмин. Ще ти разкажа цялата история. В противен случай ще си взема адвокат.

— Вече не съм в отдел „Обири и убийства“. Знаеш това, Хари.

— Трябва да си там.

— Но не съм.

— Това е сделката, Кизмин. Или се съгласи, или откажи. Имам добър адвокат.

Тя се замисли.

— Добре. Чакай малко. Ей сега ще се върна.

И излезе, за да се консултира с шефовете си за предложението ми. В коридора влезе специален агент Джон Пипълс и коленичи до трупа на Милтън, после ме погледна и се вторачи в очите ми, сякаш се опитваше да ми предаде някакво послание. Не бях сигурен какво е. Но той знаеше, че бъдещето му е в моите ръце.

Кизмин се върна и се приближи до мен.

— Ето каква е сделката. Случаят е заплетен. И ФБР ще го разследва. Мъжът на пода очевидно е от антитерористичния взвод и това е върхът на всичко. Няма да ти позволят да говориш само пред мен.

— Добре. Тогава ще направим така. Ще говоря с теб и с някой агент на ФБР. Искам това да бъде Рой Линдъл. Събуди го и му кажи да дойде тук и ще разкажа всичко. Или ще сте ти и Рой, или ще извикам адвокатката си и всеки ще се спасява както може.

Тя кимна и пък тръгна към вратата. Забелязах, че Пипълс вече не е в коридора, но не го бях видял да излиза.

Този път Райдър се бави половин час. Но когато се върна, крачеше авторитетно. Още преди да ми каже какво е решението, разбрах, че е постигнато споразумение. Случаят беше неин, или поне частта, свързана с полицията на Лос Анджелис.

— Ще отидем в районното управление на Северен Холивуд. Ще запишат разговора ни. И Линдъл ще е там. Всички ще са доволни и всеки ще вземе участие.

Винаги става така. Трябва да минеш през всички инстанции и да се съобразиш с политиката в агенциите и управленията, за да свършиш работа. Зарадвах се, че вече не съм в тази система.