Майкл Коннелли - Хорът на забравените гласове

— Както ще научите от досието, нашето момченце здравата се насмукало и решило да се облекчи в един двор. Там се случило да живее тринайсетгодишно момиче, което тъкмо стреляло по баскетболния кош пред къщата. Господин Маки го видял и решил, че щом и без туй си е изкарал нишката от гащите, спокойно може да пита момичето дали не иска да я сподели с него. Бащата на детето пък бил полицай от участъка в Метро и в момента случайно си бил вкъщи. И значи излязъл навън и повалил господин Маки на земята. Всъщност господин Маки по-късно се оплака, че случайно или може би не толкова случайно бил повален точно в локвата, която току-що бил направил. Това много го измъчваше.

Кибъл се усмихна. Бош кимна. Версията й звучеше по-колоритно от справката за случая в досието.

— И е получил само условна присъда?

— Точно така. Предложили му сделка и той я приел. Затова дойде при мен.

— Някакви проблеми през тия дванайсет месеца?

— Нищо друго освен проблемите му с мен. Поиска друг инспектор и му отказаха. Мъчеше се да се сдържа, обаче му личеше. Под повърхността, нали разбирате. Измъчваше се, че не може да каже какво повече го тормози — това, че съм чернокожа, или че съм жена.

Докато изричаше последните думи, погледна Райдър, която кимна.

Папката съдържаше подробности за миналите престъпления и живота на Маки. Както и снимки, направени при предишните му арести. Тези материали щяха да са изходната точка за разследването на обекта. В досието имаше прекалено много неща, за да ги преглеждат пред Кибъл.

— Може ли да го преснимаме? — попита Бош. — Освен това бихме искали да вземем назаем една от тия ранни снимки, ако може.

Инспекторката присви очи.

— Преразглеждате старо следствие, а?

Райдър кимна.

— Отпреди доста отдавна.

— Неприключено следствие?

— Да — потвърди Киз.

Кибъл замислено кимна.

— Е, на това място нищо не може да ме изненада — виждал съм хора да крадат замразена пица и да ги очистват два дни преди края на четиригодишно наблюдение. Обаче, доколкото си спомням Маки, не ми изглеждаше да притежава инстинкт на убиец. Поне ако питате мен. Той е съучастник, не извършител.

— Това е полезна информация — отвърна Бош. — Не сме сигурни, че той е убиецът. Знаем само, че е замесен. Та какво ще кажете за снимката? Копието няма да е достатъчно ясно.

— Можете да я вземете, стига да си я получа обратно. Досието трябва да остане пълно. Хората като Маки са склонни да се връщат при мен, нали разбирате какво искам да кажа?

— Да, ще ви я върнем. Може ли също да преснимам и репортажа за вас? Искам да го прочета.

Кибъл погледна вестникарската изрезка на стената.

— Само не гледайте снимката. Това е старото ми аз.

Райдър и Бош седнаха на една пейка до библиотеката. Предстоеше им среща с Артуро Гарсия в участъка във Ван Найс, който се помещаваше в една от сградите на Обществения център, но бяха подранили и решиха първо да се запознаят с досието на Маки.

Папката съдържаше подробни описания на престъпленията, за които бяха арестували Роланд Маки от осемнайсетия му рожден ден, както и биографични справки, използвани от инспекторите от службата за условно освобождаване. Райдър подаде на Бош докладите за арестите, а самата тя се зае с биографичните детайли, като от време на време прекъсваше четенето му с моменти от живота на Маки, които смяташе за важни в делото Верлорън.

— Завършил средното си образование в гимназията в Чатсуърт през лятото на осемдесет и осма — каза Киз. — Израснал в Чатсуърт. Разделено семейство. Слаб ученик. Живял при баща си, оксиженист в завода на „Дженеръл Мотърс“ във Ван Найс. Едва ли се е прехвърлил там от гимназията „Хилсайд“.

— Все пак трябва да проверим. Родителите винаги искат най-доброто за децата си. Ако е учил там и я е познавал, а после се е прехвърлил в Чатсуърт, това обяснява защо през осемдесет и осма не са го разпитали.

Райдър само кимна и продължи да чете.

— Тоя човек никога не е напускал Долината. Всичките му адреси са тук.

— Кой е последният известен?

— В Панорама Сити. Същият като в АвтоТрек. Обаче щом е тук, сигурно е стар.

Бош кимна. Всеки, който бе попадал в системата толкова пъти, колкото Маки, щеше да напусне дома си още на другия ден след края на условната присъда. Без да остави адрес. С Райдър щяха да отидат в Панорама Сити да проверят, но Хари знаеше, че няма да намерят Маки. Където и да се беше преселил, той не бе използвал истинското си име в комуналните услуги и не беше подновявал шофьорската си книжка и талона на колата си. Летеше под лъча на радара.