Майкл Коннелли - Хорът на забравените гласове

Здесь есть возможность читать онлайн «Майкл Коннелли - Хорът на забравените гласове» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2005, ISBN: 2005, Издательство: Бард, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Хорът на забравените гласове: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Хорът на забравените гласове»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Детектив Хари Бош се завръща в Лосанджелиското полицейско управление с единствената цел да финализира неприключени следствия. Убийството на едно момиче през 1988 година е неговият пръв случай. ДНК съответствие води до възобновяване на следствието и се оказва, че престъплението изобщо не е забравено. Последиците от тази смърт са разрушили живота поне на още двама души и където и да потърси, Бош открива жива скръб, огнен гняв и бездънен кладенец от предателства и злонамереност.
С всяко ново събитие Хари Бош се сблъсква с все по-силна съпротива от страна на полицията. На сцената отново се появяват някогашните му врагове. По пътя си към истината Бош постоянно се пита дали това следствие няма да му бъде последно. Ровенето в миналото може да лекува стари рани - а може да предизвиква и нови, още по-парещи.
От перото на автора, обявен за “най-добрия писател на мистерии в света”, “Хорът на забравените гласове” е интелигентен и непосредствен шедьовър в стила на най-големите трилъри.

Хорът на забравените гласове — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Хорът на забравените гласове», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

9

Комисар Артуро Гарсия стоеше зад бюрото си и чакаше униформената сержантка да въведе Бош и Райдър в кабинета му. Имаше стоманеносива коса и остри мустаци и униформата му стоеше отлично. Комисарят излъчваше онази самоувереност, която управлението беше имало някога и която се бореше да си възвърне.

— Заповядайте, детективи, заповядайте — покани ги Гарсия. — Седнете и разкажете на едно старо ченге как я карате.

Двамата се настаниха на столовете пред бюрото.

— Благодаря, че ни приехте толкова скоро — каза Райдър.

С Бош бяха решили тя да води разговора с Гарсия, тъй като го познаваше от работата си като свръзка с кабинета на началника. Освен това Хари не бе сигурен, че ще успее да скрие неприязънта си към Гарсия и грешките, които двамата с Грийн бяха допуснали в разследването на убийството на Ребека Верлорън.

— Ами, когато ти се обаждат от „Грабежи и убийства“, трябва да отделиш време, нали така?

Той отново се усмихна.

— Всъщност ние работим в отдел „Неприключени следствия“ — поправи го Райдър.

Усмивката на Гарсия се стопи и за миг на Бош му се стори, че вижда в очите му проблясък на мъка. Райдър беше уговорила срещата чрез секретарката на комисаря и не бе разкрила по кое дело работят.

— Беки Верлорън — рече комисарят.

Киз кимна.

— Откъде знаете?

— Откъде знам ли? Та нали аз се обадих на оня детектив долу, шефа на отдела, казах му, че има ДНК проба и че трябва да я проверят.

— На детектив Прат ли?

— Да, Прат. Още щом отделът започна да действа, му се обадих и му казах да проверят Беки Верлорън, хиляда деветстотин осемдесет и осма. Имате съответствие, нали?

Райдър кимна.

— Пълно съответствие.

— Кой е? Седемнайсет години го чакам. Някой от ресторанта, нали?

Това изуми Бош. В следственото дело имаше справки за разговори със служители в ресторанта на Робърт Верлорън, но нищо не биеше на очи. Нищо не предполагаше, че е имало съмнения. Нищо в следствените справки не сочеше към ресторанта. Сега със собствените си уши чуваше един от главните следователи да изразява подозрението си, че убиецът идва от тази посока, а това противоречеше на всичко, което бяха чели цяла сутрин.

— Всъщност не — отвърна Райдър. — ДНК принадлежи на някой си Роланд Маки. По време на убийството е бил осемнайсетгодишен. Живеел в Чатсуърт. Едва ли е работил в ресторанта.

Гарсия се намръщи, като че ли беше озадачен или разочарован.

— Това име говори ли ви нещо? — попита Киз. — Не се натъкнахме на него в следствените материали.

Комисарят поклати глава.

— Не се сещам, обаче оттогава мина много време. Какъв е той?

— Още не знаем. Тепърва започваме.

— Щях да си спомня името, сигурен съм. Значи в пистолета е била неговата кръв, а?

— Да. Той има криминално досие. Обири, съхраняване на крадени вещи, наркотици. Според нас може да е участвал в обира, когато е било откраднато оръжието.

— Естествено — съгласи се Гарсия, сякаш вълнението му от тази мисъл можеше да я накара да стане действителност.

— Можем да го свържем с пистолета, несъмнено — каза Райдър. — Обаче търсим връзката с момичето. Решихме, че вие може да си спомните нещо.

— Разговаряхте ли вече с майката и бащата?

— Още не. Вие сте първият, с когото се срещаме.

— Нещастно семейство. За тях това беше краят.

— Останахте ли във връзка с родителите?

— Отначало. Докато водех следствието. Но щом ме направиха лейтенант и се върнах при патрулите, трябваше да се откажа от делото. Оттогава изгубих контакт с тях. Бях приказвал с Мюриъл, майката. Бащата… нещо ставаше с него. Не беше добре. Напусна дома си, после се разведоха. Изгуби ресторанта. Чух, че живеел на улицата. От време на време се весвал при Мюриъл да я врънка за пари.

— Какво ви караше да предполагате, че е бил някой от ресторанта?

Гарсия поклати глава, сякаш ядосан, че не може да си спомни нещо.

— Не знам. Не се сещам. По-скоро е предчувствие. Имаше нещо нелогично в случая.

— По-точно?

— Ами, сигурен съм, че сте прочели следственото дело. Тя не беше изнасилена. Беше пренесена на склона, където беше инсценирано самоубийство. Слаба работа. Всъщност е било екзекуция. Следователно не ставаше въпрос за случаен престъпник. Някой неин познат беше искал смъртта й. И или беше проникнал в къщата, или беше пратил някой друг.

— Смятате, че е било свързано с бременността, така ли? — попита Райдър. Гарсия кимна.

— Така ни се струваше, обаче не успяхме да го потвърдим.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Хорът на забравените гласове»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Хорът на забравените гласове» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Майкл Коннелли - Теснина
Майкл Коннелли
Майкл Коннелли - Тьма чернее ночи
Майкл Коннелли
Майкл Коннелли - Черный ящик
Майкл Коннелли
libcat.ru: книга без обложки
Майкл Коннелли
Майкл Коннелли - Забытое дело
Майкл Коннелли
Майкл Коннелли - Law of Innocence
Майкл Коннелли
Майкл Коннелли - Christmas Even [Short story]
Майкл Коннелли
Майкл Коннелли - Fair Warning
Майкл Коннелли
Майкл Коннелли - Dark Sacred Night
Майкл Коннелли
Майкл Коннелли - Сребърен куршум
Майкл Коннелли
Отзывы о книге «Хорът на забравените гласове»

Обсуждение, отзывы о книге «Хорът на забравените гласове» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x