Майкл Коннелли - Хорът на забравените гласове

— Пише, че е бил в Уейсайдските бели — отбеляза Райдър, докато четеше поредната справка.

— Нищо чудно.

Уейсайдските бели беше името на затворническа банда, съществувала дълги години в „Уейсайд Хонър Ранчо“, в северната част на окръга. Бандите в окръжните затвори обикновено се образуваха на расов принцип като средство за защита, а не за расови сблъсъци. Често се оказваше, че членове на пронацистките Уейсайдски бели всъщност са евреи Закрилата си искаше своето. Принадлежността на човек към дадена групировка го спасяваше от другите групировки. Това беше начин за оцеляване в затвора. Членуването на Маки в бандата съвсем колебливо го свързваше с теорията на Бош, че в делото Верлорън е възможно да има Расови мотиви.

— Нещо друго по тоя въпрос? — попита той.

— Поне аз не виждам.

— Ами физическо описание? Татуировки?

Райдър прелисти страниците и извади формуляра, попълнен при едно от вливанията му в затвора.

— Да, има татуировки. На единия му бицепс е написано името му, а на другия, предполагам, инициали на момиче. РСВ.

Бош за пръв път усети предчувствие, че теорията му е вярна.

— Това не е име. Това е шифър. Означава „расова свещена война“. Тоя човек е фанатик. Гарсия и Грийн са пропуснали тоя факт.

Адреналинът му започваше да се покачва.

— Я виж ти — възкликна Райдър. — На гърба му било татуирано числото осемдесет и осем. За спомен от онова, което е извършил през осемдесет и осма сигурно.

— Не точно — отвърна Бош. — И това е шифър. Веднъж разследвах едни такива расисти и си спомням всичките им шифри. За тия хора осемдесет и осем означава двойно „Н“, осмата буква от латиницата, което пък е равно на „Heil Hitler“. Сто деветдесет и осем пък означава „Sieg Heil“. Адски са печени, нали?

— Все пак си мисля, че това може да е свързано с осемдесет и осма година.

— Възможно е. Пише ли как се издържа?

— Изглежда, е шофьор на влекач. Поне шофирал влекач, когато спрял да се изпикае и си навлякъл присъдата за непристойно поведение. Тук са посочени три различни фирми, в които е работил — и трите са транспортни.

— Чудесно. Оттук ще започнем.

— Ще го открием.

Бош отново заби поглед в доклада за арест. Бяха го прибрали за обир през 1990-а. Заловили го с полицейско куче в магазина за преоценени стоки на „Пасифик Драйвин Тиътър“. Маки проникнал в сградата след работно време и задействал безшумна аларма. Обрал касата и напълнил найлонова торбичка с двеста шоколадчета. На излизане се забавил, защото решил да включи микровълновата фурна и да си направи сандвич. Още бил там, когато отзовалият се полицай пуснал кучето в магазина. В доклада пишеше, че Маки бил лекуван от кучешки ухапвания по лявата ръка и лявото бедро в медицинския център на окръжния затвор, преди да го осъдят.

Според доклада Маки се признал за виновен във влизане с взлом и бил осъден на шейсет и седем дни в затвора „Ван Найс“ и две години условно.

Следваше справка за нарушаване на условната присъда и арест за физическо насилие. Бош тъкмо се канеше да я прочете, когато Райдър измъкна снопа ксерокси от ръцете му.

— Време е да вървим при Гарсия. Сержантът му ме предупреди, че ако закъснеем, ще го изпуснем.

Тръгнаха към участъка на Ван Найс. Офисите на бюрото, което покриваше Долината, бяха на третия етаж.

— През деветдесета година арестували Маки за обир в стария „Пасифик Драйвин“ — каза Хари.

— Ясно.

— Това е на Уинетка и Преъри. Сега там има мултиплекс. И е само на пет-шест преки от мястото, където преди няколко години е откраднато оръжието от делото Верлорън.

— Какво имаш предвид?

— Два обира на пет преки един от друг. Мисля, че е обичал да действа в оня квартал. Мисля, че е откраднал оръжието. Или че е бил с човека, който го е откраднал.

Райдър кимна. Изкачиха се по стълбището до фоайето на участъка, после взеха асансьора. Стигнаха навреме, но се наложи да почакат.

— Спомням си онова автокино, „Пасифик Драйвин“ — каза Бош, докато седяха на кушетката. — Ходил съм там Няколко пъти като малък.

— Ние си имахме наше кино откъм южната страна — отвърна Райдър.

— И него ли го направиха на мултиплекс?

— Не, на паркинг. Там не влагат пари в мултиплекси.

— Ами Меджик Джонсън?

Бош знаеше, че прочутият баскетболист е инвестирал много пари в квартала и е открил няколко кина.

— Той е единственият.

— Е, и това е нещо.

Към тях се приближи жена със сержантски нашивки на ръкавите и каза:

— Заповядайте при комисар Гарсия.