Майкл Коннелли - Сребърен куршум

Събеседникът ми кимна. Видях, че обмисля нещо. Зачаках, но той не каза нищо.

— Това помага ли ви с нещо, детектив? — не издържах аз.

— Не мога да ви дам тази информация, но мисля, че не е трудно да се досети човек.

Кимнах. Връщаше ми го.

— Вижте, и двамата трябва да се съобразяваме с правилата. Ние сме двете страни на една и съща монета. Аз просто си върша работата. И ако не мога да ви помогна с нещо друго, ще се захващам за нея.

Бош впери поглед в мен и като че ли реши нещо. После попита:

— Кого е подкупил Джери Винсънт по делото Елиът?

Въпросът ме свари неподготвен. Не го очаквах, ала в секундите, след като го зададе, осъзнах, че е дошъл специално заради него. Всичко друго до този момент целеше само отвличане на вниманието.

— Какво, от ФБР ли ви казаха?

— Не съм разговарял с ФБР.

— Тогава за какво говорите?

— Говоря за подкуп.

— За кого?

— Нали точно това ви питам.

Поклатих глава и се усмихнах.

— Вижте, казах ви вече. Счетоводните книги са чисти. Има…

— Ако вие искахте да подкупите някого със сто хиляди долара, щяхте ли да го впишете в счетоводните си книги?

Замислих се за Джери Винсънт и делото Барнет Удсън, когато бях отхвърлил тънкото му предложение за взаимна размяна на услуги. Отхвърлих го и го победих с присъда „невинен“. Това промени живота на Винсънт и той продължаваше да ми благодари от гроба. Но може да не беше променило методите му през следващите години.

— Предполагам, че сте прав — отговорих на Бош. — Нямаше да постъпя така. Тогава какво премълчавате?

— Тая информация е поверителна, господин адвокат. Но имам нужда от вашата помощ и мисля, че трябва да я знаете, за да ми помогнете.

— Добре.

— Тогава го кажете.

— Какво да кажа?

— Че ще запазите тази информация в тайна.

— Нали го направих. Ще я запазя. Ще запазя информацията в тайна.

— Даже от собствените си сътрудници.

— Ясно. Даже от тях. Казвайте.

— Вие имате служебните сметки на Винсънт. Аз имам частните му сметки. Казахте, че си е платил парите от делото Елиът прекалено бързо. Той…

— Не съм казал, че са от делото Елиът. Вие го казахте.

— Както и да е. Важното е, че преди пет месеца е събрал сто бона в индивидуална инвестиционна сметка и седмица по-късно се обадил на брокера си и му съобщил, че ги осребрява.

— Искате да кажете, че е изтеглил сто хиляди в брой?!

— Точно това казвам.

— И какво е станало с тях?

— Не знам. Но не можете просто да идете при брокера си и да вземете сто бона в брой. Трябва да направите поръчка за такава сума. Събирането й отнело два дена и едва тогава отишъл да си ги прибере. Брокерът му задал много въпроси, за да се увери, че не е застрашена нечия безопасност. Нали разбирате, например да държат някого за заложник, докато той изтегли парите. Откуп или нещо подобно. Винсънт го успокоил, че всичко е наред, че стоте бона му трябвали, за да си купи яхта, и ако платял в брой, щял да получи максимална отстъпка и да спести много пари.

— Тогава къде е яхтата?

— Няма яхта. Просто е излъгал.

— Сигурен ли сте?

— Проверихме всички сделки в щата и обиколихме Марина дел Рей и Сан Педро. Не успяхме да открием яхта. Два пъти претърсвахме дома му и прегледахме данните за движението по кредитните му карти. Няма фактури и данни за разходи, свързани с яхта. Няма снимки, ключове, рибарски прътове. Няма регистрация в бреговата охрана, каквато е задължителна при толкова голяма сделка. Не е купил никаква яхта.

— Ами в Мексико?

Бош поклати глава.

— Не е напускал Лос Анджелис през последните девет месеца. Не е ходил в Мексико и изобщо не е ходил другаде. Казвам ви, не е купил никаква яхта. Иначе щяхме да я открием. Купил е нещо друго и вашият клиент Уолтър Елиът сигурно знае какво.

Проследих логиката му и видях, че води до вратата на Уолтър Елиът. Обаче нямах намерение да я отворя, докато Бош ми наднича над рамото.

— Струва ми се, че грешите, детектив.

— Не смятам така, адвокат Холър.

— Е, не мога да ви помогна. Нямам представа за всичко това и не съм забелязал данни за такова нещо в счетоводните книги и другите документи, с които разполагам. Ако успеете да свържете този предполагаем подкуп с моя клиент, тогава го арестувайте и му повдигнете обвинение. Иначе още отсега ви казвам, че няма да получите достъп до него. Той няма да разговаря с вас нито по този, нито по какъвто и да е друг въпрос.

Бош поклати глава.

— Не бих си губил времето с опити да разговарям с него. Той е използвал адвоката си за прикритие и аз никога няма да успея да заобиколя адвокатската тайна. Но вие би трябвало да го приемете като предупреждение.