Майкл Коннелли - Сребърен куршум

— Защитава убийци.

— Хора, обвинени в убийство. И по времето на смъртта му е имал само едно дело за убийство, Уолтър Елиът, и там също няма нищо. Повярвайте ми, проверих.

Не бях толкова сигурен, докато го казвах, обаче Бош като че ли не забеляза. Най-после седна на ръба на стола пред бюрото и лицето му сякаш се промени, стана почти отчаяно.

— Джери беше разведен — казах. — Проверихте ли бившата му жена?

— Развели са се преди девет години. Тя е щастливо омъжена и скоро ще роди второто си дете. Съмнявам се, че жена, бременна в седмия месец, ще застреля бившия си съпруг, с когото не са разговаряли от девет години.

— Други роднини?

— Майка му живее в Питсбърг. Семейната връзка не води наникъде.

— Гадже?

— Чукал секретарката си, обаче няма нищо сериозно. И алибито й е истинско. Тя пък се чука с неговия детектив. И оная нощ били заедно.

Усетих, че се изчервявам. Този мизерен сценарий не беше много по-различен от положението, в което се намирах в момента. Поне връзките между мен, Лорна и Сиско бяха от различно време. Разтърках лице, сякаш съм уморен. Надявах се, че това ще обясни новата ми окраска.

— Много удобно — отбелязах. — Взаимно са си осигурили алиби.

Бош поклати глава.

— Имат свидетели. Били са с приятели на предпремиера в Арчуей. Оня ваш клиент, голямата клечка, им дал покана.

Кимнах и в този момент ми хрумна нещо.

— Човекът, когото сте потили в управлението първата нощ, е бил детективът, Брус Карлин — подхвърлих.

— Кой ви каза?

— Вие, току-що. Имали сте класически любовен триъгълник. И сте започнали оттам.

— Умен детектив. Но както казах, беше задънена улица. Цяла нощ се занимавахме с него и на сутринта пак бяхме доникъде. Разкажете ми за парите.

Връщаше ми го.

— Какви пари?

— Парите във фирмените сметки. Предполагам, ще ми кажете, че и те са забранена територия.

— Всъщност навярно трябва да поискам мнението на съдията по този въпрос, но няма да си правя труда. Моята деловодителка е една от най-добрите счетоводителки, които съм срещал. Тя провери документите и ми съобщи, че са чисти. Била отчетена и последната стотинка, получена от Джери.

Бош не отговори, затова продължих:

— Ще ви кажа нещо, детектив. Адвокатите най-често загазват заради пари. Счетоводните документи. Това е единственото място, където няма сиви зони. Това е единственото място, където калифорнийската адвокатска колегия обича да си пъха носа. Аз водя най-чистата документация в бранша, защото не искам да им дам никакъв повод да ме захапят. Затова щях да разбера, а Лорна, моята деловодителка, щеше да забележи, ако в счетоводните му книги имаше нещо нередно. Само че няма. Аз лично смятам, че Джери си е плащал прекалено бързо, обаче формално в това няма нищо незаконно.

Видях, че очите на Бош пламват от нещо, което бях казал.

— Какво има?

— Какво значи това, че си е плащал прекалено бързо?

— Значи… Ще трябва да започна от самото начало. Ето как стават нещата. Имате нов клиент и получавате аванс. Тези пари отиват в клиентската сметка. Парите са техни, но вие ги съхранявате, защото искате да сте сигурни, че можете да ги получите, когато ги заслужите. Дотук ясно ли е?

— Да, не можете да имате доверие на клиентите си, защото са престъпници. Затова взимате парите предварително и ги влагате в клиентската сметка. После си плащате от нея, докато вършите работата.

— Повече или по-малко. Така или иначе, те са в клиентската сметка и докато вършите работата, явявате се в съда, подготвяте делото и така нататък, вие взимате хонорарите си от нея. Прехвърляте ги в оперативната сметка. После от нея плащате собствените си разходи и заплати. Наем, секретарка, детектив, разходи по колата и така нататък. Плащате и на себе си.

— Добре, и как Винсънт си е плащал прекалено бързо?

— Е, не твърдя непременно, че е така. Това е въпрос на навик и практика. Но от счетоводната документация изглежда, че е обичал да поддържа малко пари в оперативната сметка. Случайно имал богат клиент, който платил голям аванс, и тези пари прекалено бързо били прехвърлени от клиентската в оперативната сметка. След разходите остатъкът е отишъл за заплата на Джери Винсънт.

Езикът на тялото на Бош показваше, че съм попаднал на нещо, което има връзка с нещо друго и е важно за него. Той леко се наведе към мен и раменете и шията му като че ли се напрегнаха.

— Уолтър Елиът — каза детективът. — Той ли е богатият клиент?

— Не мога да ви дам тази информация, но мисля, че не е трудно да се досети човек.