Майкл Коннелли - Сребърен куршум

Като цяло Голанц и Кайндър явно много усърдно се бяха постарали да свържат моя клиент с убийството в Малибу. Към средата на следобеда младият прокурор каза:

— Нямам повече въпроси, ваша чест.

Най-после дойде моятт ред. Бях решил в разпита на Кайндър да обърна внимание само на три момента от свидетелските му показания и после да го изненадам с неочакван удар в корема. Застанах зад катедрата.

— Детектив Кайндър, знам, че по-късно ще чуем показанията на съдебномедицинския експерт, но вие заявихте, че след аутопсията са ви казали, че времето на смъртта на госпожа Елиът и господин Рилц е между единайсет и дванайсет часа.

— Точно така.

— По-близо до единайсет или по-близо до дванайсет?

— Не е възможно да се определи с точност. Това просто е времето, през което се е случило.

— Добре, и щом сте знаели това време, вие сте се уверили, че човекът, когото вече сте били арестували, няма алиби, нали така?

— Аз не бих се изразил по този начин.

— А как бихте се изразили?

— Мое задължение беше да продължа да разследвам случая и да го подготвя за процес. Затова трябваше да имам предвид и вероятността заподозреният да има алиби за убийството. Въз основа на многобройни разпити и на присъствената книга, която се води на портала в Арчуей Студиос, установих, че онази сутрин господин Елиът е напуснал студиото сам в десет часа и четирийсет минути. Това му е дало предостатъчно време да…

— Благодаря, детектив. Вече отговорихте на въпроса.

— Не съм довършил отговора си.

Голанц стана и помоли съдията свидетелят да довърши отговора си. Стантън му позволи. Кайндър продължи с глас на преподавател по „Въведение в разследването на убийства“.

— Както казвах, това е дало на господин Елиът предостатъчно време да стигне до вилата в Малибу и да извърши убийството.

— Предостатъчно време ли казахте?

— Достатъчно време.

— По-рано казахте, че лично няколко пъти сте изминавали това разстояние. Кога беше това?

— Първият път беше точно една седмица след убийствата. Излязох от портала на Арчуей в десет и четирийсет сутринта и потеглих към къщата в Малибу. Пристигнах в единайсет четирийсет и две минути, напълно в рамките на времето на убийството.

— Откъде знаете, че сте минали по същия път, по който и господин Елиът?

— Не знаех. Затова просто избрах маршрута, който ми се стори най-очевиден и бърз. Повечето хора не тръгват по дългия път. Предпочитат краткия. От Арчуей потеглих по Мелроуз до Ла Бреа и оттам до шосе десет. После продължих на запад към Тихоокеанската крайбрежна магистрала.

— Откъде знаете, че трафикът е бил същият като по времето, когато е пътувал господин Елиът?

— Не знам дали е бил същият.

— Трафикът в Лос Анджелис често е съвсем непредсказуем, нали?

— Да.

— Затова ли сте минали по този маршрут няколко пъти?

— Това е една от причините, да.

— Добре, детектив Кайндър, вие заявихте, че сте минали по този маршрут общо пет пъти и всеки път сте стигали до вилата в Малибу преди края на определеното време на убийството, нали така?

— Да.

— Кога стигнахте най-бързо до къщата в Малибу?

Свидетелят си погледна бележките.

— Първия път — в единайсет четирийсет и две минути.

— А най-слабото ви време?

— Най-слабото ли?

— Кой беше най-бавният от петте ви опита?

Детективът отново погледна записките си.

— Най-късно съм стигнал там в единайсет петдесет и една минута.

— Добре, значи най-доброто ви време все пак е през последната една трета от периода, който съдебномедицинският експерт е определил като време на убийството, а най-лошото би оставило на господин Елиът по-малко от десет минути, за да влезе в къщата си и да убие двама души. Нали така?

— Да, но би могло да се направи.

— Би могло? Това не ми звучи много убедено.

— Напълно съм убеден, че обвиняемият е имал време да извърши убийството.

— Но само ако убийството е било извършено поне четирийсет и две минути след началото на въпросния период, нали?

— Щом го приемате така.

— Не е важно как го приемам аз, детектив. Използвам данните, които ни е дал съдебномедицинският експерт. За да обобщим за съдебните заседатели: вие твърдите, че господин Елиът е напуснал студиото в десет и четирийсет, отишъл е в Малибу, влязъл е в къщата си, изненадал е жена си и нейния любовник в спалнята на втория етаж и ги убил, и всичко това преди края на установеното време на смъртта в дванайсет. Правилно ли излагам нещата?

— По същество, да.