Майкл Коннелли - Сребърен куршум

Поклатих глава, сякаш се налага да преглътна доста.

— Добре, детектив, да продължим нататък. Моля ви, кажете на съдебните заседатели колко пъти сте започвали пътуването до Малибу, но сте го прекратявали, понеже сте знаели, че няма да успеете преди дванайсет.

— Такова нещо не се е случвало.

Само че в отговора на Кайндър се долавяше известно колебание. Бях сигурен, че и съдебните заседатели са го усетили.

— Отговорете ми с да или не, детектив. Ако представя документи и даже видеозаписи, които показват, че сте потегляли от портала на Арчуей в десет и четирийсет сутринта седем, а не пет пъти, тези документи фалшиви ли ще бъдат?

Кайндър стрелна с поглед Голанц и отново се обърна към мен.

— Не се е случвало такова нещо.

— Не отговаряте на въпроса ми, детектив.

Повтарям: само с да или не. Ако предявя документи, показващи, че сте провеждали експеримента си поне седем пъти, макар да свидетелствахте само за пет, тези документи фалшиви ли ще бъдат?

— Не, но не съм…

— Помолих ви да отговорите само с да или не.

Прокурорът се изправи и помоли съдията да позволи на свидетеля да отговори докрай на въпроса, но Стантън му каза, че ще може да го зададе пак, след като защитата приключи. Ала сега се поколебах аз. Знаех, че Голанц ще даде възможност на Кайндър да обясни казуса, и имах възможност да го направя сега, за да овладея положението и да използвам признанието в своя полза. Беше рисковано, защото в момента смятах, че съм подхванал детектива доста добре. Ако продължах с него до края на днешното заседание, съдебните заседатели щяха да се приберат по домовете си, изпълнени с подозрение към полицията. Което щеше да ми е от полза.

Реших да рискувам и да се опитам да овладея положението.

— Кажете ни сега колко пъти прекратихте експериментите си, преди да стигнете до къщата в Малибу.

— Два пъти.

— Кога?

— Втория и последния път — седмия.

Кимнах.

— И сте ги прекратили, понеже сте знаели, че няма да успеете да стигнете в границите на времето на убийството, така ли?

— Не, не затова.

— Тогава по каква причина прекратихте експериментите?

— Първия път ме повикаха в службата, за да проведа един разпит, а втория път слушах радиостанцията и чух, че един шериф вика подкрепление. И му се притекох на помощ.

— Защо не отразихте тези случаи в доклада си за следствените експерименти?

— Не смятах, че е уместно, защото експериментите бяха незавършени.

— Значи тези незавършени експерименти не са отразени никъде в онази ваша дебела папка, така ли?

— Да, не са.

— И имаме само вашата дума за причините да ги прекратите, преди да стигнете до вилата на Елиът в Малибу.

— Така е.

Кимнах и реших, че достатъчно съм го въртял на шиш на тази тема. Знаех, че Голанц ще го измъкне от положението и може би дори ще представи документи за сигналите, станали причина за прекъсване на експериментите. Но се надявах, че съм повдигнал поне въпроса за доверието пред съдебните заседатели. Отбелязах малката си победа и продължих нататък.

С други думи, атакувах Кайндър с факта, че оръжието на убийството не е открито и че шестмесечното следствие така и не е успяло да свърже Уолтър Елиът с каквото и да е оръжие. Разгледах проблема от няколко страни, за да принудя детектива многократно да признае, че липсва ключов елемент от следствието и обвинението, въпреки че, ако наистина е убиецът, Елиът е имал съвсем малко време да скрие оръжието.

— Е, океанът е голям, господин Холър — накрая ядосано се сопна Кайндър.

Точно това чаках.

— Океанът е голям, казвате, така ли? Нима намеквате, че господин Елиът е имал лодка и е изхвърлил оръжието в открито море?

— Не, нищо подобно.

— Какво тогава?

— Само казвам, че оръжието може да е било хвърлено във водата и теченията да са го отнесли, преди нашите водолази да започнат издирването.

— Може да е било хвърлено във водата? И вие искате да отнемете живота и препитанието на господин Елиът въз основа на „може да е било“, така ли, детектив Кайндър?

— Не, не съм казал такова нещо.

— Не, вие всъщност казвате, че нямате оръжие, че не можете да свържете господин Елиът с оръжие, но сте твърдо убеден, че той е вашият човек, така ли?

— Имаме положителни резултати от барутните натривки. По мое мнение това свързва господин Елиът с оръжие.

— С какво оръжие?

— Не разполагаме с него.

— Да, не разполагате, но сте седнали тук да твърдите с „научна сигурност“, че господин Елиът е стрелял с огнестрелно оръжие в същия ден, в който са били убити жена му и Йохан Рилц, нали?