Майкл Коннелли - Сребърен куршум

— Ами, не с научна сигурност, обаче натривките…

— Благодаря ви, детектив Кайндър. Мисля, че това отговаря на въпроса. Да продължим нататък.

Прелистих страницата на бележника си и прегледах следващите няколко въпроса, които бях написал предишната вечер.

— Детектив Кайндър, в хода на следствието успяхте ли да установите кога са се запознали Йохан Рилц и Мици Елиът?

— Установих, че тя го е наела като интериорен дизайнер през есента на две хиляди и пета година. Нямам представа дали го е познавала преди това.

— А кога са станали любовници?

— Не успяхме да установим. Известно ми е обаче, че в тефтера на господин Рилц са отбелязани редовни срещи с госпожа Елиът в една или друга къща. Честотата им е нараснала половин година преди смъртта им.

— Плащали ли са му за всяка от тези срещи?

— Господин Рилц е водил много непълни счетоводни книги. Трудно е да се определи дали му е плащано за конкретни срещи. Но общо взето, хонорарите, които му е плащала госпожа Елиът, се увеличават с нарастване на честотата на срещите.

Кимнах, като че ли отговорът му се вписва в някаква по-цялостна картина, която ми е известна.

— Добре, вие също заявихте, че убийството е извършено само трийсет и два дни след влизането в сила на клауза в брачния договор между Уолтър и Мици Елиът, която дава на госпожа Елиът равни права върху семейните финанси в случай на развод.

— Точно така.

— И това е вашият мотив за убийството.

— Отчасти, да. Аз го наричам утежняващ фактор.

— Забелязвате ли някаква непоследователност в теорията си за престъплението, детектив Кайндър?

— Не.

— От финансовите документи и честотата на срещите не става ли очевидно, че между господин Рилц и госпожа Елиът е имало някаква любовна или поне сексуална връзка?

— Не бих казал, че е толкова очевидно.

— Нима?

Казах го с изненада. Бях го приклещил в ъгъла. Ако заявеше, че връзката е очевидна, щеше да ми даде отговора, който знаеше, че искам. Ако кажеше, че не е очевидна, щеше да се направи на глупак, защото всички други в съдебната зала я смятаха за такава.

— От сегашна гледна точка може да изглежда очевидна, но по онова време ми се струваше скрита.

— Тогава как е научил за нея Уолтър Елиът?

— Не знам.

— Фактът, че не сте успели да откриете оръжието, не предполага ли, че Уолтър Елиът е планирал това убийство?

— Не непременно.

— В такъв случай е лесно да скриеш оръжие от цялото шерифско управление, така ли?

— Не, но както ви казах, може просто да е било хвърлено в океана от задната тераса и теченията да са го отнесли. Това не би изисквало особено планиране.

Кайндър знаеше какво искам и къде се опитвам да стигна. Не успях да го примамя там, затова реших да го подтикна да отиде сам.

— Детектив, никога ли не ви е хрумвало, че ако е знаел за връзката на жена си, Уолтър Елиът просто е щял да се разведе с нея преди влизането в сила на въпросната клауза от брачния договор?

— Няма данни кога е научил за връзката. И въпросът ви не взима предвид неща като емоции и гняв. Възможно е парите да нямат нищо общо с това като мотивиращ фактор. Възможно е причината чисто и просто да е бил гневът му от нейната изневяра.

Не успях да постигна каквото исках. Сам се ядосах на себе си и го отдадох на лошата си форма. Бях готов за разпита, ала за пръв път от една година влизах в пряк сблъсък с опитен и предпазлив свидетел. Реших да отстъпя и да нанеса на Кайндър удар, който нямаше да предусети.

Помолих съдията за съвсем кратко прекъсване, отидох на масата на защитата, наведох се към ухото на клиента си и прошепнах:

— Просто кимни, все едно ти казвам нещо адски важно.

Елиът се подчини. Вдигнах една папка и се върнах на мястото си. Разтворих я и погледнах към свидетелската скамейка.

— Детектив Кайндър, в кой момент от следствието установихте, че Йохан Рилц е бил главна мишена на това двойно убийство?

Свидетелят моментално отвори уста да отговори, после я затвори и се замисли за миг. Точно такъв език на тялото се бях надявал да наблюдават съдебните заседатели.

— Не съм установил такова нещо в никой момент — отвърна Кайндър накрая.

— Йохан Рилц изобщо ли не е бил в центъра на вашето разследване?

— Е, той е жертва на убийство. Това през цялото време го поставяше в центъра на работата ми.

Изглеждаше много горд от отговора си, но аз не му дадох много време да му се наслади.

— Тогава фактът, че е бил в центъра на разследването, обяснява защо сте отишли в Германия да проучите миналото му, нали така?