Майкл Коннелли - Отменена присъда

— И ако се съглася, сам ще си избера помощник и следовател от ЛАПУ. Хора, на които мога да се доверя.

— Помощникът ти от моята служба ли ще е, или външен?

— Трябва ми вътрешен човек.

— Тогава предполагам, че имаш предвид бившата си съпруга.

— Точно така, ако се съгласи. И ако някак успеем да постигнем осъдителна присъда, ще я изтеглиш от Ван Найс и ще я върнеш в „Тежки престъпления“, където й е мястото.

— По-лесно е да се каже, отколкото…

— Такава е сделката. Или приемаш, или не.

Уилямс погледна Ридел и видях, че мнимият адютант едва забележимо му кимна.

— Добре — обърна се към мен прокурорът. — В такъв случай явно трябва да приема. Ако спечелиш, ще я върна. Съгласен съм.

Той протегна ръка през масата и аз я стиснах. Той се усмихна, аз — не.

— Мики Холър от името на Народа — произнесе Уилямс. — Добре звучи.

„От името на Народа.“ Трябваше да ми стане приятно. Трябваше да се почувствам участник в нещо благородно и справедливо. А всъщност имах лошото чувство, че съм пресякъл някаква своя вътрешна граница.

— Чудесно — отвърнах.

Хари Бош се приближи до рецепцията на Окръжна прокуратура на осемнайсетия етаж в Съдебната палата. Съобщи името си и каза, че има среща в десет с окръжния прокурор Гейбриъл Уилямс.

— Срещата ви е в заседателна зала А — осведоми го рецепционистката, след като провери в компютъра си. — Влезте през онази врата, завийте надясно и продължете до дъното на коридора. Пак надясно — и отляво ще видите залата. Пише на вратата. Очакват ви.

Ключалката на вратата в облицованата с дървена ламперия стена зад нея забръмча и Бош влезе, удивен от факта, че го очакват. Откакто предния следобед получи призовката от Окръжна прокуратура, така и не успя да установи за какво се отнася. В секретността на прокуратурата нямаше нищо странно, но обикновено изтичаше все някаква информация. До този момент дори не знаеше, че ще се срещне с повече от един човек.

Като последва дадените му упътвания, той стигна до вратата с надпис „Заседателна зала А“, почука веднъж и чу женски глас:

— Влез.

Вътре видя жена, която седеше сама на маса с осем стола зад купчина документи, папки, снимки и лаптоп. Привлекателна, с тъмна къдрава коса, обрамчваща лицето й, тя му се стори смътно позната, но не се сещаше откъде. Имаше остри очи, които го фиксираха още с влизането му, и приятна, почти любопитна усмивка. Все едно знаеше нещо, което не му е известно. Носеше обичайния за прокурорките тъмносин костюм. Хари предположи, че е от Окръжна прокуратура.

— Детектив Бош?

— Аз съм.

— Заповядайте, седнете.

Той изтегли един стол и се настани срещу нея. На масата видя снимка на детски труп в отворен контейнер за смет. Момиченце, облечено в синя рокличка с дълги ръкави. Беше босо и лежеше върху купчина строителни отпадъци и други боклуци. Белите ръбове на снимката бяха пожълтели от времето.

Жената скри фотографията под една папка и му подаде ръка през масата.

— Мисля, че не се познаваме. Аз съм Маги Макфърсън.

Беше чувал името, но не се сещаше откъде.

— Аз съм прокурор в Окръжна прокуратура и ще бъда втори обвинител в делото срещу Джейсън Джесъп. Първи обвинител…

— Срещу Джейсън Джесъп ли? — прекъсна я детективът. — Ще го съдите пак?!

— Да. Ще го обявим следващата седмица и ви моля дотогава да го пазите в тайна. Съжалявам, че първият ни обвинител закъснява за сре…

Вратата се отвори и Бош се обърна. В залата влезе Мики Холър. Хари ахна. Не защото не го познаваше. Двамата бяха природени братя. Само че в присъствието му там нямаше никаква логика. Холър беше адвокат по наказателни дела и мястото му беше в Окръжна прокуратура, колкото на котка — в кучкарник.

— Знам — каза Холър. — Мислиш си „Каква е тая работа, по дяволите?“.

Мики усмихнато заобиколи от страната на Макфърсън и придърпа един стол. И тогава Бош си спомни откъде му е познато името на прокурорката.

— Вие двамата… Бяхте женени, нали?

— Да — потвърди Холър. — Осем прекрасни години.

— И какво, тя ще съди Джесъп, а ти ще го защитаваш, така ли? Това не е ли конфликт на интереси?

Сега вече адвокатът направо се ухили.

— Щеше да е конфликт на интереси, ако бяхме на противоположни страни, Хари. Обаче ние не сме. Обвинители сме. Заедно. Аз съм първи обвинител, Маги ми е помощничка. И искаме да ни бъдеш следовател.

Бош тотално се обърка.

— Чакай малко, ти не си прокурор. Това няма…