Майкл Коннелли - Отменена присъда

Прокурорът се усмихна самодоволно и се наведе напред, за да ми поднесе отговора.

— С помощта на „Генетично правосъдие“ Джесъп успя да докаже само, че откритата по роклята на детето ДНК не е негова. Като просител, не е длъжен да установи на кого е.

— И ти си я проверил в базата данни.

Уилямс кимна.

— Да. И имаме резултат.

И толкова.

— Е, на кого е?

— Няма да ти разкрия това, освен ако не се съгласиш да поемеш делото. Иначе трябва да го пазя в тайна. Ще ти кажа обаче, че откритието ни води до тактика за процеса, която може да неутрализира въпроса за ДНК и да остави всичко останало от делото, включително веществените доказателства, почти непокътнато. Първия път не е имало нужда от ДНК експертиза, за да бъде осъден. Няма да ни трябва и сега. Както и през осемдесет и шеста, ние смятаме, че Джесъп е виновен в това престъпление, и аз ще наруша дълга си, ако не се опитам да го осъдя, независимо от шансовете за осъдителна присъда, потенциалните политически последици и обществените настроения.

Изрече всичко това така, сякаш гледаше камерите, а не мен.

— Тогава защо сами не поемете обвинението? — полюбопитствах аз. — Защо се обръщаш към мен? За теб работят триста кадърни прависти. Сещам се за една от тях, която ти завря във ваннайската прокуратура — тя веднага ще се съгласи. Защо се обръщаш към мен?

— Защото обвинението не може да дойде от самата прокуратура. Сигурен съм, че си чел или чувал изявленията. Върху процеса са хвърлени съмнения, нищо че никой от хората ми не е бил на работа по онова време. Затова трябва да вкарам в играта външен човек, независим юрист, който да се изправи в съда. Някой…

— Точно затова е Главна прокуратура — прекъснах го аз. — Щом ти трябва независим юрист, обърни се към тях.

Просто го дразнех, и тримата го знаехме. Гейбриъл Уилямс в никакъв случай нямаше да помоли щатската главна прокуратура да се намеси. Това щеше да пресече бодливата тел на политическата граница. В Калифорния постът на главния прокурор е изборен и всички политически наблюдатели в града го смятаха за следваща спирка на Уилямс по пътя му към губернаторството или някой друг политически връх. Той за нищо на света нямаше да даде на потенциален политически съперник дело, което може да се използва срещу него, независимо от давността. В политиката, съдебната зала и живота човек не дава на противника си тоягата, с която може да бъде напердашен по задника.

— В този случай няма да се обръщаме към Главна прокуратура — категорично заяви Уилямс. — Затова искам да го поемеш ти, Мики. Ти си известен и уважаван адвокат. Смятам, че обществеността ще те приеме като независим в това дело, ще ти вярва и ще приеме осъдителната присъда, която ще спечелиш.

Докато се взирах в Уилямс, дойде келнер, за да вземе поръчката ни. Без да откъсва очи от мен, прокурорът му каза да се разкара.

— Не съм следил внимателно тази история — осведомих го аз. — Кой е адвокатът на Джесъп? Ще ми е трудно да се изправя срещу колега, когото познавам добре.

— В момента го представляват само правистът от „Генетично правосъдие“ и адвокатът по гражданското му дело. Не е наел друг, защото е убеден, че няма да го съдим.

Кимнах. Бяхме преодолели поредния проблем.

— Само че го очаква изненада — продължи Уилямс. — Ще го доведем тук и ще възбудим нов процес. Той го е извършил, Мики, и не ти трябва да знаеш друго. Едно момиченце е мъртво и прокурорът няма нужда от повече. Поеми делото. Направи нещо за обществото и за самия себе си. Кой знае, може даже да ти хареса и да поискаш да останеш при нас. Тогава определено ще се отнесем благосклонно към желанието ти.

Сведох очи към ленената покривка и се замислих за последните му думи. За момент неволно си представих как дъщеря ми седи в съдебната зала и ме гледа да представлявам Народа, вместо обвиняемия. Уилямс продължаваше да говори, без да подозира, че вече съм взел решение.

— По очевидни причини не мога да ти платя по твоята тарифа, но се съмнявам, че ако приемеш, ще го направиш заради парите. Мога да ти дам кабинет и секретарка. Мога да ти осигуря и всякакви криминалистични изследвания. Най-доброто от всеки…

— Не искам кабинет в Окръжна прокуратура. Трябва да съм независим и напълно анонимен. Никакви обеди повече. Ще направим изявлението и после ще ме оставиш на мира. Аз ще решавам какво да правя по делото.

— Добре. Използвай своя офис, стига да не съхраняваш доказателствения материал там. И естествено, сам ще взимаш решенията.