Майкл Коннелли - Отменена присъда

— С какво си се справил, Стикс? Зает съм в момента.

— На пресконференцията. Аз те провокирах.

Явно Стикс ми беше подхвърлял въпросите иззад прожекторите.

— А, да, да, страхотно се справи. Благодаря ти.

— Сега ще се погрижиш за мен по това дело, нали? Ще ме предупреждаваш, ако има нещо за мен, нали? Нещо изключително.

— Добре, не се безпокой, Стикс. Ще те предупреждавам. Но сега трябва да затварям.

Прекъснах връзката и оставих телефона на масата. Маги пишеше нещо на лаптопа си. Като че ли временното недоволство беше преминало и се колебаех дали отново да повдигна въпроса.

— Обади се един приятел, който работи за новинарските канали. Може по някое време да ни е полезен.

— Не бива да вършим нищо непочтено. Обвинението има много по-строги етични норми от защитата.

Поклатих глава. Не можех да й надвия.

— Това са глупости, а и нямам предвид да вършим нещо непо…

Вратата се отвори и в залата заднишком влезе Хари Бош с два кашона в ръце.

— Извинявайте за закъснението — каза той и стовари кутиите на масата. По-голямата беше от архива, в който се съхраняваха доказателствените материали. Предположих, че по-малката съдържа полицейското досие от първоначалното следствие.

— Трябваха им три дни да открият кашона с делото за убийството. Беше на осемдесет и пети ред вместо на осемдесет и шести.

Детективът ме погледна, после премести поглед към Маги и отново към мен.

— Е, какво съм пропуснал? Да не е избухнала война в нашия щаб?

— Обсъждахме тактиката на обвинението и се оказа, че сме на противоположни мнения.

— Мога да си представя.

Той се настани на стол в края на масата. Виждах, че има още какво да каже. Вдигна капака на големия кашон, извади три класьора и ги остави на масата, после свали кашона на пода.

— Знаеш ли, Мик, като ще изчистваме противоречията си… Мисля, че преди да ме въвлечеш в тая сапунена опера, трябваше да ми обясниш някои неща.

— Какви например, Хари?

— Например това, че става дума за пари, а не за убийство.

— Какви ги говориш? За какви пари?

Бош просто продължи да ме гледа, без да отговори.

— Гражданския иск на Джесъп ли имаш предвид? — попитах аз.

— Да. Днес по пътя имах интересна дискусия с Джесъп. Накара ме да се замисля и ми хрумна, че ако го принудим да сключи споразумение с нас, гражданският иск срещу града и окръга автоматично ще падне, защото човек, който се признава за виновен в убийство, няма да може да води дело и да твърди, че несправедливо е хвърлен в затвора. Затова ми се ще да знам каква всъщност е нашата роля. Опитваме се да изправим заподозрян в убийство пред съда или просто да спестим на града и окръга няколко милиона?

Забелязах, че Маги се поизправя на стола си. Явно мислеше за същото.

— Майтапиш се — рече тя. — Ако това…

— Чакайте, чакайте — намесих се аз. — Хайде да се поуспокоим. Според мен нещата не стоят така. Не че не съм мислил за това, обаче Уилямс не ми е споменавал и дума за споразумение. Каза ми да се готвя за процес. Всъщност той смята, че ще се стигне до процес по същата причина, която току-що споменахте. Джесъп за нищо на света няма да приеме споразумение, защото така ще изпусне гърнето със злато. Няма да има нито книга, нито филм, нито обезщетение. Ако иска парите, трябва да се яви на процес и да спечели.

Маги бавно кимна, сякаш преценяваше добре аргументирана хипотеза. Бош обаче изобщо не изглеждаше удовлетворен.

— Но откъде знаеш какви са намеренията на Уилямс? Ти си външен човек. Може да са те назначили, навили и насочили в нужната посока и сега да седят и гледат резултата.

— Той е прав — прибави Маги. — Джесъп дори няма защитник. Още щом си вземе адвокат, ще започне да уговаря споразумението.

Вдигнах ръце в успокоителен жест.

— Вижте, на днешната пресконференция обявих, че ще искаме смъртна присъда. Направих го само за да видя реакцията на Уилямс. Той не го очакваше и после ме притисна в коридора. Каза ми, че такова решение не зависело от мен. Отговорих му, че това е само стратегия, че искам Джесъп да се замисли за споразумение. И Уилямс се изненада. Не го беше предвидил. Ако си е мислил за споразумение само за да се справи с гражданския иск, щях да го прочета по лицето му. Бива ме да чета изражения.

Виждах, че още не съм убедил Бош.

— Спомняш ли си ония двамата от Хонконг, които искаха да те качат на първия самолет за Китай миналата година? Веднага схванах намеренията им и ги изиграх.

Видях по очите му, че омеква. Китайската история му напомняше, че има дълг към мен, който сега ми изплащаше.