Майкл Коннелли - Падане

— С какво мога да ви помогна, детективи?

Дотук във всяка нейна дума се долавяше отбранителен тон — дори когато спомена за срещата във връзка с бюджета. Знаеше, че ченгетата не оценяват по достойнство ставащото тук, и беше готова да го защитава. Не приличаше на жена, която би отстъпила по какъвто и да било въпрос.

— Разследваме престъпление — рече Бош. — Изнасилване и убийство. Имаме описание на заподозрян, за когото предполагаме, че е тук. Бял мъж, между двайсет и осем и трийсет и две. Тъмна коса, а името или фамилията му може би започва с буквата К — тя е татуирана на врата му.

Дотук всичко беше вярно. Изнасилването и убийството бяха факт. Пропусна само малката подробност, че са се случили преди двайсет и две години. Описанието му отговаряше напълно на Клейтън Пел, тъй като беше прочел записите на щатската комисия. А ДНК съответствието правеше Пел заподозрян, колкото и невероятно да изглеждаше участието му в убийството на Венис Бийч.

— Е, тук има ли човек, който отговаря на това описание? — попита той.

Стоун се поколеба, преди да отговори. Бош се надяваше, че няма да излезе в защита на мъжете в програмата й. Нямаше значение колко успешна бе тя според твърденията — всеки рецидив при сексуалните престъпници бе твърде сериозно нещо.

— Има — каза най-сетне тя. — Но през последните пет месеца той отбеляза огромен напредък. Трудно ми е да…

— Как се казва? — прекъсна я Бош.

— Клейтън Пел. В момента е в кръга.

— За колко време му се позволява да напуска центъра?

— По четири часа на ден. Има работа.

— Работа? — изненада се Чу. — Нима пускате тези хора на свобода?

— Детектив, това не е затвор. Всеки мъж е дошъл тук доброволно. Пуснати са с изпитателен срок, трябва да се регистрират и да намерят къде да живеят, без да нарушават правилата за сексуални престъпници. Имаме договор с окръга за организирането на център, който да отговаря на тези изисквания. Но никой не е длъжен да живее тук. Те го правят, защото искат да се върнат в обществото. Искат да бъдат продуктивни. Не искат да нараняват, когото и да било. Ако дойдат тук, ние им осигуряваме консултации и работа. Храним ги и им предлагаме покрив. Но единственият начин да останат тук е като спазват правилата. Работим в тясно сътрудничество с Комисията за пробации и предсрочно освобождаване и при нас процентът на рецидивите е по-нисък от средния за страната.

— Което означава, че нещата все пак не са идеални — каза Бош. — За мнозина от тях веднъж престъпник означава завинаги престъпник.

— За някои е вярно. Но какво ни остава, освен да продължаваме да опитваме? Когато някой излежи присъдата си, той трябва да бъде върнат в обществото. Тази програма може да е най-добрата последна възможности за предотвратяване на бъдещи престъпления.

Бош си даде сметка, че Стоун се е обидила от въпросите им. Бяха направили първия си погрешен ход, не искаше тази жена да се обърне против тях. Нуждаеше се от сътрудничеството й.

— Извинете — рече той. — Сигурен съм, че програмата си заслужава. Просто си мислех за подробностите около престъплението, което разследваме.

Отиде до прозореца и погледна към двора.

— Кой е Клейтън Пел?

Стоун се приближи и посочи.

— Онзи с бръснатата глава.

— Кога си е обръснал главата?

— Преди няколко седмици. Кога е станало нападението, което разследвате?

Бош се обърна и я погледна.

— Преди това.

Тя отвърна на погледа му и кимна. Беше разбрала намека — той задаваше въпросите.

— Казахте, че има работа. С какво се занимава?

— Работи в „Гранде Меркадо“ край Роско. Събира количките от паркинга, изхвърля боклука, такива неща. Плащат му по двайсет и пет долара на ден. Достатъчни са му за цигари и чипс. Пристрастен е и към едното, и към другото.

— През кои часове работи?

— Различно, в зависимост от деня. Графикът му е обявен на супермаркета. Днес отиде рано сутринта и се върна преди малко.

Добре беше да знаят, че графикът му може да се провери. Така по-късно можеха да предложат на Пел да го откарат.

— Доктор Стоун, Пел един от вашите пациенти ли е?

Тя кимна.

— Имам по четири сесии седмично с него. Освен това той работи и с други терапевти тук.

— Какво можете да ми кажете за него?

— Не мога да ви кажа нищо за сесиите. Поверителността на отношенията между лекар и пациент е в сила дори в ситуации като тази.

— Да, това е ясно, но според уликите в нашия случай той е отвлякъл, изнасилил и после удушил деветнайсетгодишно момиче. Трябва да разбера какво подбужда човека, седящ в онзи кръг навън. Искам…