Майкл Коннелли - Падане

Чу беше полувегетарианец, но си падаше по мексиканска храна.

— А дали предлагат и бурито?

— Най-вероятно. Ако нямат, продават тако със скариди. Ял съм.

— Звучи добре.

Чу натисна газта.

— За Игнейшо ли става дума? — попита след малко. — Имам предвид партньора.

— Да, Игнейшо — отвърна Бош.

Замисли се за съдбата на бившия си партньор, който бе убит в задната стаичка на един магазин за хранителни стоки преди две години, докато работеше по случая, който срещна Хари и Чу. През останалата част от пътя двамата сегашни партньори мълчаха.

Центърът за сексуални престъпници, в който бе настанен Клейтън Пел, се намираше в Панорама Сити, ширнал се в географския център на долината Сан Фернандо. Пръкнал се като резултат от просперитета и ентусиазма след Втората световна война, Панорама Сити беше първият построен по план квартал на Лос Анджелис, сменил километри портокалови горички и кравеферми с на пръв поглед безкрайни редици евтини сглобяеми къщи и ниски жилищни блокове, които бързо определиха външния вид на долината. Неразривно свързан с близкия завод на „Дженеръл Мотърс“ и пивоварната на „Шлиц“, районът представяше епохата на автотопията в Лос Анджелис. Всеки човек имаше работа и пътуваше до работното си място. Всяка къща си имаше гараж. Всеки изглед предлагаше панорама към околните планини. Само родени в Америка бели можеха да се заселват тук.

Поне така бе замислено през 1947 г, когато одобрили плана и парцелите били обявени за продан. Но през десетилетията след тържественото прерязван е на лентичката на градчето на бъдещето „Дженеръл Мотърс“ и „Шлиц“ се оттеглили, а гледката към планините станала мътна от смога. Улиците се задръстили с хора и автомобили, престъпността започнала да расте с постоянно темпо и в много от гаражите започнали да живеят хора. Прозорците на спалните се сдобили с железни решетки, на някога широко отворените и гостоприемни входове на жилищните блокове беше поставена охрана. Графити маркираха териториите на различните банди и накрая името Панорама Сити, което трябвало да символизира светло и безгранично като панорамните изгледи бъдеще, се превърнало в жестока ирония. То вече отразяваше много малко от онова, което съществуваше в действителност. Жителите на някогашната горда квартална нирвана редовно се организираха в опит да не позволят съседните квартали като Мишън Хилс, Норт Хилс и дори Ван Найс да бъдат свързвани с Панорама Сити.

Бош и Чу изкараха късмет. Караваната на „Такос ла Фамилия“ още стоеше на ъгъла на „Удман“ и „Нордхоф“. Чу успя да паркира само две коли зад нея и двамата слязоха от автомобила. Такеро вече чистеше вътре и прибираше нещата, но имаше какво да им предложи. Нямаше бурито, така че Чу си взе тако със скариди, докато Бош предпочете печено месо. Мъжът им подаде пластмасова бутилка сос през прозореца. Взеха си по една „Харитос Пайнепъл“ и обядът им излезе общо осем долара. Бош даде на човека десетачка и му каза да задържи рестото.

Нямаше други клиенти, затова Бош взе пластмасовата бутилка при колата. Знаеше, че когато става въпрос за тако от каравана, всичко опира до соса. Ядоха застанали до предния капак, като се навеждаха напред, за да не се покапят.

— Не е зле, Хари — одобрително кимна Чу.

Бош също кимна. Устата му беше пълна. Накрая успя да преглътне, сложи още сос върху второто си тако и подаде бутилката на партньора си.

— Сосът си го бива — рече Хари. — Пробвал ли си караваната „Ел Матадор“ в Източен Холивуд?

— Не, къде е това?

— На Западна и „Леке“. Тукашният го бива, но мисля, че сосът на „Ел Матадор“ няма равен на себе си. Караваната обаче отваря само вечер, а по това време така или иначе всичко изглежда по-вкусно.

— Не ти ли се струва шантаво, че Западна се намира в Източен Холивуд?

— Изобщо не съм се замислял. Просто исках да ти кажа, ако ти се случи след работа да си в района, да пробваш „Ел Матадор“ и да ми кажеш какво ти е мнението.

Бош си даде сметка, че не е посещавал „Ел Матадор“, откакто дъщеря му бе дошла да живее при него. Тогава беше решил, че яденето при колата и купуването на храна от каравани не е подходящо за нея. Сега май нещата бяха по-различни. Нищо чудно да й харесаше.

— Какво ще правим с Пел? — попита Чу.

Върнат отново в реалността, Бош каза на партньора си, че все още не иска да разкриват реалната причина за интереса им към Клейтън Пел. В случая имаше прекалено много неизвестни. Първо щяха да проверят дали Пел е там, където трябваше да бъде, да го видят и може би да поговорят с него, без да събудят подозренията му.