Том Клэнси - Оперативен център

След като научи, че почти със сигурност ще се наложи да унищожат нодоните, Роджърс съжали, че не носят взрив. Само че севернокорейците бяха склонни да преговарят за освобождаването на пленници, заловени с оръжие, но не и с експлозиви — тях ги застрелваха на място. И все пак — случаят беше по-особен. Активаторите на ракетите бяха заключени в подсилени кутии. Трудно щяха да ги отворят, особено ако не разполагат с много време. Ако не намерят взривни вещества в базата, просто не знаеше какво ще правят.

Сержант Грей се приближи към Скуайърс и насочи тънкия като химикал лъч на лазерното фенерче към картата в бързо разпръскващия се мрак.

— Сър, пилотът ни е бил много точен. Намираме се на по-малко от шест километра от базата — ето тук. — Той освети една горичка на югоизток от падината, където бяха разположени ракетите. — През повечето време ще вървим нагоре, но наклонът не е много силен.

Скуайърс си сложи раницата и зареди пистолета си.

— Хайде да потегляме, сержант — почти шепнешком нареди той. — В колона по един. Мур, ти тръгваш отпред. Само нещо да шавне, ни спираш.

— Да, сър! — Боецът отдаде чест и отиде в челото на редицата. Скуайърс застана след него, следван от Роджърс.

Докато вървяха през полето, мастиленосиният хоризонт изсветля и зарозовя. Навлязоха сред все по-гъсти гори.

Роджърс много обичаше подобни моменти. Сетивата му бяха по-изострени от всякога — чистият инстинкт, стремежът към оцеляване все още не бяха събудени и човек можеше да изпита тръпката на очакващото го предизвикателство. За Роджърс и останалите, които бяха подбрали в ударния отряд, предизвикателството беше по-важно от сигурността, живота и семействата им. Единствено Родината имаше по-голямо значение и именно това сливане на кураж и патриотизъм ги различаваше от останалите хора. Колкото и да им се искаше да си бъдат у дома, никой от тези мъже нямаше да пренебрегне работата си и да я остави недовършена или зле изпълнена.

Роджърс се гордееше, че е с тях, въпреки че когато гледаше двадесетгодишните им лица, докато той самият крачеше на четиридесет и пет годишните си наболяващи го крака, се чувстваше безнадеждно остарял. Надяваше се тялото да не му измени и си напомняше, че дори Беоулф 11 11 Герой от староанглийския епос. — Б.пр. е успял да надвие огнедишащия дракон петдесет години след като се е преборил с чудовището Грендел. Естествено застаряващият крал е загинал в резултат на тази битка, но Роджърс се утешаваше, че когато му дойде време да умре, не би имал нищо против да го изгорят на висока клада, заобиколен от рицарите си, които пеят оди на възхвала за него.

Мур стигна върха на възвишението и два пъти им махна с петте си пръста.

Някъде напред имаше десетима мъже.

Когато бойците от ударния отряд потеглиха дебнешком, Роджърс усети, че времето за размишления е свършило…

Доналд знаеше, че рано или късно винаги идва момент, когато тялото вече не се подчинява на волята и на силния дух. При него тази граница започваше да приближава.

Все още задъхан от тичането, потънал в пот и задавен от суха кашлица, той се промъкваше през тунела с присвити към тялото лакти. Въпреки че не си беше свалил якето, за да не се удари или ожули, кожата му се бе разкървавила от търкането. Задухата беше непоносима, пот и пясък влизаха в очите му, никъде нямаше светлинка и той откриваше завоите из сякаш безкрайния тунел по сблъсъка на рамото си с пръстената стена.

Но през цялото време отпред се носеше шумът от придвижването на майор Ли и това го подтикваше да не се предава. Дори когато звуците изчезнаха, Доналд не спря, понеже това означаваше, че майорът е излязъл от тунела и изходът е наблизо.

Най-накрая, капнал от умора, със схванати от усилието мускули, той видя светлината и стигна до прохода, който щеше да го изведе от тази ужасна дупка.

Изправи се с усилие. Целият гръб го болеше. Спря за секунда да подиша по-хладния въздух и изведнъж забеляза, че няма как да излезе. Даже и да е имало стълба, Ли я беше изтеглил нагоре.

Доналд се огледа — дупката беше доста тясна. Опря гръб на стената и започна да се катери, залавяйки се с ръце и крака за противоположната стена като рак. Два пъти по време на триметровото изкачване се наложи да спре, за да си отдъхне. Държеше ножа на Ли между зъбите си или го забиваше в стената, за да се опре на него и да събере сили, преди да продължи. Когато най-после подаде глава от тунела, навън бе започнало да се развиделява и той разпозна мястото, където се намираше — беше го виждал от другата страна на оградата. Северна Корея.