Том Клэнси - Хаос

— Господи — простена Роджърс, — да не би да ръководя детска градина?

— В известен смисъл точно това правиш — изрече сприхаво Лиз. — Не искам да звуча прекалено банално, но загубите или раните, понесени по време на детството ни, имат изключително голям дял в живота ни като възрастни. И в тежки моменти у нас излиза наяве самотното дете. Би ли изпратил петгодишно дете в Русия, Майк? Или в Корея?

Роджърс разтри очите си. Първо беше размекването, а сега той лъжеше и играеше игри със собствения си персонал. Но тя беше психологът, не той. А Роджърс искаше да направи най-доброто за екипа си. Макар че, честно казано, ако зависеше от него, той би шляпнал едно петгодишно момче, което си прави оглушки, и така щеше да е най-добре за всички. Този вид възпитание обаче си беше отишъл също с шейсетте.

— Както кажеш, Лиз — възкликна Роджърс и погледна към Маккъски. — Кажи ми някаква наистина хубава новина, Даръл.

— Е, ФБР са особено щастливи.

— Балтик Авеню? — запита Роджърс. Маккъски кимна.

— Всичко мина перфектно. Опипали са групата от „Чиста нация“ и компютъра им. Вътре има имена, адреси, две банкови сметки, списъци на хора с десни убеждения, складове с оръжия и още.

— Като какво?

— Голямата находка е бил планът им да атакуват следващата седмица среща на обществото Шака Зулу в Харлем. Десет души е трябвало да вземат заложници и да поискат отделен щат за чернокожите американци.

Лиз само изсумтя.

— Какво не е наред? — запита Роджърс.

— Не го вярвам. Групи като „Чиста нация“ не са политически активисти. Те са бесни расисти. Те не настояват за отделни щати за малцинствата. Те просто ги унищожават.

— На ФБР това им е пределно ясно — намеси се Маккъски. — Според тях „Чиста нация“ се опитва да заглади образа си, за да спечели повече поддръжници сред бялото население.

— Като взема заложници?

— В компютъра имаше подготвена чернова за обръщение в пресата — каза Маккъски, отвори един файл и зачете от екрана. — „Седемдесет и осем процента от бяла Америка не желаят чернокожите да живеят сред тях. За да не хвърляме в хаос белия свят с мъртви и от двете страни, ние предлагаме на това мнозинство да подаде петиции до Вашингтон, предавайки нашето настояване за една нова Африка. Място, където белите жители няма да бъдат тормозени с рап шумотевици, неразбираеми звуци, клоунски дрехи и светотатствени портрети на черни Исусовци.“ — Маккъски хвърли поглед към Лиз. — На мен това ми се струва доста бясно.

— Не знам — каза Лиз. — Но тук нещо не е наред.

— Какво имаш предвид? — запита Роджърс.

— Крайността е същинското лице на ненавистта. Това е непоносимост, усилена до крайност. Тя не търси съгласие с обекта на отвращението си. Ненавистта преследва унищожението на обекта си. Това обръщение за пресата е твърде… почтено.

— Ти наричаш заточението на цяла една раса почтено? — възкликна Маккъски.

— Не — отвърна тя. — Но по стандартите на „Чиста нация“ това е изключително порядъчно. Точно затова не го вярвам.

— Но, Лиз — каза Маккъски, — групи като тази могат да еволюират и това се случва. Водачите се сменят, сменят се и целите.

Тя поклати глава.

— Променя се само общественият имидж, а това е чисто козметична операция.

— Лиз, съгласен съм с теб. Но само някои членове на „Чиста нация“ желаят смъртта на чернокожите. Другите само не ги желаят около себе си.

— Специално тази група е известна с това, че е изнасилила и линчувала едно чернокожо момиче през 1994 година. Аз бих казала, че такива, които да не ги желаят около себе си, просто отсъстват в редиците им.

— Но дори и в групи на ненавистта като тази политиката все пак подлежи на еволюция. А възможно е да има разцепление. В такива групи винаги има раздори и разпадане на фракции. Ние просто си имаме работа с едни крайно нестабилни в психическо отношение хора.

Правиш голяма грешка — възрази Лиз. — Някои от тези хора са с по-стабилна психика от тази на змия.

— Я обясни по-подробно — каза Роджърс.

— Те са в състояние да преследват отделна личност или група в продължение на месеци или повече с постоянство, което е направо потресаващо. Когато бях ученичка, в едно училище в Кънектикът арестуваха един неонацист. Минирал всички коридори, и от двете страни. Поставял експлозивите зад первазите, докато се преструвал, че изстъргва залепнали дъвки от пода. Откриха го само два дни преди да хвърли училището във въздуха, като по-късно си призна, че полагал експлозивите по половин метър на ден.