Том Клэнси - Хаос

Погледна към Нанси. Тя се усмихваше тъжно. Дощя му се да може да поправи всичко, което бе объркало живота й. Но точно в момента не можеше да направи нищо, а по-късно… не беше много сигурен дали ще има по-късно. Така че само й се усмихна топло и усмивката й се разшири. Засега това стигаше.

— Чуйте ме — каза Балон. — Трябва да се изправите и да тръгнете бавно към вратата.

— Краката не ме слушат — оплака се Стол.

— Накарай ги — посъветва го Худ, докато се изправяше. Нанси го последва. Стол с голяма неохота също стана.

— Мислех си, че сме добрите герои — замърмори той. — Да си вдигаме ли ръцете, или просто да вървим? Какво да правим?

— Стегни се малко — каза Худ, докато вървяха между масите с компютрите.

— Защо всички повтарят само това? — изхленчи Стол. — Ако можех, щях да го направя.

— Мат, започваш да ми ходиш по нервите. Затвори си плямпалника — изсумтя Нанси.

Той послушно си го затвори и изминаха остатъка от пътя в тишина.

Худ видя Новия якобинец, който бе говорил до този момент. Стоеше най-близо до вратата. Имаше гъста черна брада и мустаци и беше облечен в сива риза, джинси и ботуши. Държеше едрокалибрена пушка. Нямаше вид на човек, който би се поколебал да я използва.

Тримата запазиха спокойствие до момента, в който прекрачиха прага. Хаузен бе обърнат с лице към стената, с ръце опрени в нея, с разкрачени крака. Един мъж бе опрял пистолет в тила му.

Шестима мъже ги сграбчиха и ги изблъскаха до стената. Мигновено в тиловете им бяха опрени дула. Худ изви леко глава, за да види лицето на мъжа, който ръководеше останалите. Той стоеше хладнокръвно, така, че да може да наблюдава и тях, и залата. После изкрещя на Балон да излиза.

— Освободете другите и ще изляза — изкрещя полковникът.

— Не — възрази терористът. — Първо излез.

Балон не отговори. Очевидно искаше да остави следващия ход на врага. А следващият ход беше, че водачът на Новите якобинци кимна към Хаузен. Стоящият зад него мъж го сграбчи за косата и го изблъска към отворената врата. Худ се зачуди дали ще дадат на Балон възможността да излезе, или просто ще застрелят германеца и ще хвърлят тялото му в залата, давайки на Балон да разбере, че след Хаузен ще има и други.

Отнякъде в мрака гръмна изстрел — откъм вратата, която извеждаше в главния коридор. Никой не беше чул кога са влезли хората на Балон. Сега държаха на прицел всички в коридора.

Мъжът, който държеше Хаузен, бе паднал. Държеше се за дясното бедро и стенеше. Хаузен се възползва от момента на объркване и хукна към вратата, откъдето бе дошъл изстрелът. Никой от Новите Якобинци не стреля. Очевидно се бояха да не ги избият, ако започнат.

Хаузен отвори вратата и изчезна.

Худ не помръдна. Макар че мъжът зад него гледаше встрани, той все още усещаше допира на дулото в тила си.

Закле се, че ако оцелее, ще прегърне не само семейството си, но и Майк Роджърс. Неговият приятел бе прекарал живота си, оцелявайки в ситуации като тази.

Усети, че опрените му в стената ръце треперят.

Не, не бяха ръцете. Трепереше стената. После небето отвъд зарешетените прозорци просветля и сякаш забръмча самият въздух. Водачът на Новите якобинци изкрещя на хората си да се махат.

Четвъртък, 23:15

Вюнсторф, Германия

Стъпките се приближаваха. Но Хърбърт, който въртеше колелата на количката си през гората, не мислеше за тях. Не мислеше за нищо освен за онова, което бе пропуснал при напрежението на бягството от лагера. Ключът към оцеляването, към победата.

Как, по дяволите, се казваше онзи?

Не можеше да си спомни.

Трябваше да си спомни. Беше длъжен. Не можеше да позволи на Майк Роджърс да спечели баса им. И двамата бяха почитатели на военната история и много пъти бяха спорили над ситуация като тази. Ако имаш избор, бяха си задавали въпроса те, би ли се втурнал в битка с малка група самоотвержени до смърт бойци, или с многобройна войска?

Роджърс неизменно беше на страната на многобройните сили, а в историята съществуваха силни аргументи в полза и на двете страни. Хърбърт сочеше, че Самсон е победил филистимците само с помощта на една магарешка челюст. През тринадесети век Александър Невски и зле въоръжената руска армия, съставена от селяни, разгромяват тежковъоръжените тевтонски рицари. През петнадесети век една малка група англичани се бият под знамето на крал Хенри V при Азенкур и побеждават многократно превъзхождащите ги френски войски.

Но Роджърс също си имаше контра-примери. Смелата шепа спартанци бива победена от персите в Термопилите през 480 година преди Рождество Христово; крепостта Аламо пада под многохилядната армия на Санта Ана и така нататък.