Том Клэнси - Разделяй и владей

— Въпреки че не сме разкодирали разговорите? — попита Корсов.

— Да — отговори Орлов. — Искам да знам точно от къде Харпунджията или хората му са се обаждали.

— Когато го разберете, какво ще направите? — попита Гроски.

— Ще се обадя на американския Оперативен център и ще ги помоля да прегледат всички сателитни снимки на района, с които разполагат. Харпунджията би трябвало да придвижи към мястото на нападението експлозиви и хора. Ако можем да засечем местоположението му, може би ще открием снимки за това.

— По такъв начин може би ще успеем да открием местоположението му — каза Гроски.

Орлов кимна.

— Ще ви предадем тази информация колкото може по-скоро — каза Корсов. — Ще бъде голям удар, ако успеем да заловим това чудовище.

— Наистина голям — съгласи се Орлов.

Мъжете си тръгнаха. Орлов набра телефона на Пол Худ, за да го осведоми за последния развой на събитията.

Залавянето на Харпунджията щеше да бъде своеобразен връх на кариерата му, но за него беше по-важно дали това тясно сътрудничество между оперативните центрове може да стане редовна практика. Дали доверието и обменът на информация можеше да намали подозренията и да доведе до по-голяма международна сигурност.

Това щеше да бъде истинският удар.

— Пол, радвам се, че те открих — каза Меган Лорънс. — Мисля, че трябва да дойдеш тук. Нещо става.

На телефона гласът на първата дама звучеше спокойно, но Худ я познаваше достатъчно добре, за да знае, че това беше глас, с който Меган си казваше: Трябва да бъдеш силна. Беше чувал този тон по време на предизборната кампания, когато от пресата й задаваха неудобни въпроси за аборта, който беше направила, преди да срещне президента. Както и преди години, сега Меган си налагаше отново да запази спокойствие. Тя щеше да даде воля на нервите си само ако знаеше, че е безопасно да го стори.

— Разкажете ми — каза Худ.

Той също се опитваше да запази хладнокръвие, разговаряйки по проблема на първата дама. Обаждането на Шарън го беше разстроило.

— Точно си лягахме, когато Джак Фенуик се обади по телефона на Майкъл — рече Меган. — Не знам какво му е наговорил Фенуик, но съпругът ми много се разтревожи. Гласът му беше спокоен, докато говореха, а и след това, но аз забелязах онзи израз на лицето му.

— Какъв израз? — попита Худ.

— Трудно е да се опише — отговори тя.

— Предпазлив? Стреснат? Подозрителен?

— По малко от всичко — отвърна Меган.

Худ разбра. Това беше изразът, който беше забелязал в Овалния кабинет.

— Къде е сега президентът? — попита той.

— Слезе долу да се срещне с Фенуик, вицепрезидента и Червения Гейбъл.

— Каза ли за какво е срещата? — попита Худ.

— Не, но ме предупреди да не го чакам, а да си лягам — рече тя.

Сигурно е било за ситуацията в Каспийско море.

Худ се опита да се самоуспокои, казвайки си, че в това може би няма нищо тревожно. От друга страна, президентът се срещаше с хора, които и преди го бяха заблуждавали. Може би точно това беше забелязала Меган в изражението на съпруга си — страх, че може да се случи отново.

— Пол, каквото и да става, мисля, че Майкъл има нужда от приятели около себе си — каза Меган. — Той трябва да е сред хора, които познава и на които може да се довери, не само политически съветници.

На другия телефон се обади секретарката на Худ Стеф Ван Клийв. Каза, че го търси генерал Орлов. Худ я помоли да го извини пред генерала и да му каже да почака малко. Щеше да му се обади след минута.

— Меган, съгласен съм с теб — каза Худ, — но не мога просто да се самопоканя на среща в Овалния кабинет.

— Ти имаш разрешение за влизане в Белия дом — каза тя.

— За западното крило — да, но не и за Овалния кабинет — напомни й той.

Худ замълча. Погледът му се спря върху червената светлинка на телефона. Може би не беше нужно да се самопоканва.

— Пол?

— Още съм на телефона — отговори той. — Меган, чуйте ме. Трябва да говоря на другия телефон, а след това ще дойда в Белия дом. Ще ви се обадя на личния номер, за да ви кажа какво е станало.

— Добре — рече Меган. — Благодаря.

Худ затвори и се обади на Орлов. Руският генерал му разказа за плана как да бъде открит Харпунджията. Уведоми го и за взривяването на яхтата в пристанището. Той подозираше, че азербайджанските власти ще открият тела във водата, които вероятно ще бъдат на хората, наети от Харпунджията.

Худ благодари на Орлов и му каза, че генералът може да разчита на пълното съдействие на Оперативния център. Каза му също, че ще отсъства за известно време от кабинета си и че при наличието на нова информация може да се свърже с Майк Роджърс. Когато затвори, се обади по клетъчния телефон на Хърбърт и Роджърс. Разказа им за случилото се и бързо се отправи към паркинга.