Том Клэнси - Разделяй и владей

Басова беше овладяла добре този вид бойно изкуство. Изпращането й в Азербайджан се беше оказало много полезно. Хората на Орлов й бяха измислили нова самоличност и беше успяла да постъпи на работа в полицията. Това й даваше възможност да следи и да разпитва различни хора — други полицаи, охранители, нощни пазачи в заводи и военни бази, да научава какво става в коридорите на властта в Баку и във въоръжените сили. Тъй като беше красива жена, мъжете бяха по-склонни да разговарят с нея, особено в заведенията. И да я подценяват.

Басова беше казала, че тя и нейният гост са в безопасност, но не това безпокоеше Орлов в момента. Интересуваше го как да открие Харпунджията. Басова му беше казала, че по радиостанцията на полицията в Баку съобщили за експлозия в пристанището. Взривена била една яхта и всички от екипажа били убити. Орлов беше готов да се обзаложи, че яхтата е принадлежала на Харпунджията. Това беше неговият почерк — да унищожи всички доказателства заедно с някои или с всичките си помощници. Вероятно убитите щяха да бъдат обвинени за нападението срещу платформата. Орлов се запита какви ли бяха те. Азербайджанци? Иракчани? Руснаци? За подобна работа можеха да бъдат наети най-различни хора. Повечето от подчинените на Орлов започнаха да пристигат на работа в осем и половина. Генералът беше оставил имейли на двамата си основни помощници от разузнаването, Борис и Пьотър, с поканата да се явят при него колкото може по-скоро. Ако Харпунджията беше отговорен за нападението в Каспийско море, той вероятно нямаше да се опита да напусне веднага Баку. От предишни акции беше ясно, че имаше навика да изчаква един-два дни след нападението, а когато накрая решеше да си тръгне, често минаваше през Москва. Никой не знаеше защо. За съжаление, докато властите научеха, че е в града, той изчезваше. Генерал Орлов не искаше това отново да се случи. Въпросът сега беше как да го открият. Може би Пол Худ несъзнателно му беше дал ключа към загадката.

Борис Гроски беше навъсен, белокос ветеран от разузнаването, който тъгуваше по студената война. Пьотър Корсов беше енергичен нов служител, който беше учил в политехническия институт в Хайфа. Не скриваше въодушевлението си от работата и от това, че е под командването на един пионер в изучаването на космоса. Двамата влязоха един след друг в разстояние на две минути в кабинета без прозорци. Седнаха на канапето срещу бюрото на Орлов. Борис пиеше чай, а Корсов сложи на коленете си един лаптоп. Орлов им разказа за случилото се. Интересът на Гроски видимо нарасна, когато генералът спомена, че АНС и ЦРУ може би са замесени по някакъв начин в каспийската операция.

— Интересува ме следното — каза Орлов. — Ние и преди сме подслушвали разговорите по клетъчните телефони между американските разузнавачи. Успяхме да проникнем в много от техните засекретени линии.

— Проникнахме в повечето от тях — отбеляза Гроски.

— Те се опитват да се измъкнат, като непрекъснато променят сигнала — каза Корсов. — Всички промени са в рамките на няколко мегахерца в най-високата честота. Постепенно се научихме да улавяме повечето от тези смени.

— Трудната част е разшифроването на съобщенията, които биват разбърквани по електронен път — добави Гроски. — Американските агенции използват много сложни кодове. Нашите компютри не винаги могат да дешифрират разговорите.

— Случва ли се често обаждащите се да използват едни и същи сигнали и едни и същи схеми? — попита Орлов.

— Обикновено да — отвърна Корсов. — В противен случай би станало преплитане на линиите.

— Пазите ли записи на самите разговори? — попита Орлов.

— На разговорите? Да, работим върху тях и се опитваме да ги дешифрираме.

— Имам предвид самите сигнали — прекъсна го Орлов.

— Разбира се — каза Гроски. — Изпращаме ги на „Лайка“, за да ги следи.

„Лайка“ беше дежурният сателит на руския Оперативен център. Носеше името на първото съветско куче, изпратено в космоса, и се намираше на висока геостационарна орбита над Вашингтон. Можеше да засича сигнали от САЩ, от цяла Европа и части от Азия.

— Така че ако Харпунджията говори с някое разузнаване във Вашингтон, ние можем да засечем поне сигнала, ако не съдържанието — каза Орлов.

— Точно така — отговори Корсов.

— Много добре — каза Орлов. — Прегледайте компютърните записи за последните две седмици. Търсете разговори между Азербайджан и Агенцията за национална сигурност във Вашингтон. Докладвайте ми цялата информация, която успеете да съберете.