Том Клэнси - Разделяй и владей

— Пол, знаем ли кога за първи път ЦРУ е разбрало, че Харпунджията е в Баку? — попита Роджърс.

— Не — каза Худ. — Добър въпрос.

— Ще накарам някого да разбере това колкото може по-скоро — рече Хърбърт.

Худ и Роджърс изчакаха, докато Хърбърт се обади по телефона. Худ се опитваше да открие някаква логика във фактите, но това все още не му се удаваше. Разтревожен, объркан и уморен. Комбинацията беше лоша, особено за човек, прехвърлил четиридесетте. Беше време, когато без проблеми можеше да работи по цяла нощ. Но вече не.

Хърбърт отново се включи.

— Накарах да се обадят в кабинета на директора на ЦРУ с код Червен 1 — каза той. — Скоро ще имаме информацията.

Кодът означаваше непосредствена опасност за националните интереси. Въпреки съперничеството между агенциите сведения, поискани чрез такъв код, по принцип не се отказваха.

— Благодаря — каза Худ.

— Пол, знаеш ли историята за „несъществуващия човек“? — попита Роджърс.

— Оная за Втората световна война ли? Чел съм книгата в гимназията. Бил е част от кампания за дезинформация по време на Втората световна война.

— Точно така — каза Роджърс. — От британското разузнаване вземат трупа на един бездомник. Слагат му фалшив паспорт и документи, в които се казва, че съюзниците ще нахлуят в Гърция, а не в Сицилия. Тялото е оставено на място, където да го намерят германците. Това помага да се отклонят силите на Оста от Сицилия. Споменавам за това, защото основен играч в операцията е бил един английски генерал на име Хауърд Тауър. Работата е там, че и на него е била подхвърлена невярна информация.

— Защо? — попита Худ.

— Комюникетата на генерал Тауър са били засичани от германците — каза Роджърс — Английското разузнаване се погрижило за това.

— Нещо тук не ми е ясно — рече Хърбърт. — Защо говорим за Втората световна война?

— Когато Тауър научил какво се е случило, опрял дулото на пистолета в главата си и натиснал спусъка — каза Роджърс.

— Защото е бил използван ли? — попита Худ.

— Не — отвърна Роджърс, — защото си е помислил, че се е провалил.

— Пак не ми е ясно — призна Хърбърт.

— Пол, нали каза, че президентът бил много разстроен, когато си говорил с него? — продължи Роджърс. — А когато си бил при първата лейди, тя го описала като човек, който не е съвсем на себе си.

— Точно така — каза Худ.

— Това може да не означава нищо — рече Хърбърт. — Той е президент на Съединените щати. Тази работа състарява хората.

— Почакай, Боб. Майк може да открие нещо — рече Худ. Той усети някакво глождене в стомаха, от което се чувстваше все по-зле, колкото повече мислеше за него. — Когато се видях с президента, той не ми изглеждаше уморен. По-скоро беше разтревожен.

— Не съм изненадан — каза Хърбърт. — Не е бил уведомен и очевидно е направил гаф с инициативата за ООН. Почувствал се е неловко.

— Тази работа обаче има още един компонент — обади се Худ. — Дезинформацията може да има кумулативно психологическо въздействие. Представете си, че причината да бъде дезинформиран президентът не е да му бъде дадена възможност да отрече нещо, заявявайки, че не му е било известно, нито пък някакво бюрократично недомислие. Ами ако е имало друга причина?

— Каква например? — попита Хърбърт.

— А ако дезинформацията не е цел, а средство? — каза Худ. — Ами ако някой се опитва да убеди Лорънс, че не е с всичкия си?

— Искаш да кажеш, че някой може да се опитва да злепостави президента на Съединените щати? — каза Хърбърт.

— Да — отвърна Худ.

— Е, в това не бих могъл да бъда убеден лесно — рече Хърбърт. — Който би се опитал да стори подобно нещо, няма да стигне доникъде. Около президента има твърде много хора…

— Боб, вече стигнахме до заключението, че това е нещо, което Джак Фенуик не би могъл и вероятно не би могъл да направи сам — каза Худ.

— Да, но за да мине номерът, той ще има нужда от малка армия от хора, много приближени до президента — възрази Хърбърт.

— Кой например? — попита Худ. — Началникът на президентската канцелария ли?

— И той — каза Хърбърт. — До него стигат почти всички сведения, които получава и президентът.

— Добре — рече Худ. — Гейбъл вече е в списъка на неблагонадеждните. Кой друг? Кой би бил абсолютно необходим, за да проработи един такъв план?

Преди Хърбърт да отговори, телефонът иззвъня. Той вдигна слушалката и след малко я затвори.

— Сега не казвай „нали ви казах“ — рече Хърбърт.

— Защо? — попита Худ.

— Високопоставен служител на ЦРУ във Вашингтон е получил сведенията за Харпунджията от АНС — заяви Хърбърт. — От агенцията нямали човек в Баку, затова се обадили на ЦРУ, а ЦРУ изпратило Дейвид Батат.