Том Клэнси - Буферна зона

Но не и днес.

От вътрешната страна на вратата, зад бронираното стъкло, стоеше млад войник. При влизането на Роджърс младежът енергично отдаде чест.

— Добро утро, сър — поздрави той.

— Добро утро — отвърна Роджърс. — Вълчица.

Това беше личната парола на Роджърс за деня. Беше изпратена на правителствения му имейл пейджър предишната нощ от Дженкин Уайн, шефа на вътрешната охрана на Оперативния център. Ако паролата не съвпадаше с онази в компютъра на младия гард, Роджърс нямаше да получи достъп в сградата.

— Благодаря ви, сър — отвърна войникът и отново отдаде чест. После натисна бутона и вратата се отвори. Роджърс влезе.

Точно срещу него се намираше единственият асансьор. Докато крачеше към него, Роджърс се зачуди на колко години е първокласният авиатор. На двадесет и две? Двадесет и три? Преди няколко месеца Роджърс би дал чина си, целия си опит, всичко, което притежаваше и знаеше, само за да е на мястото на този младеж. Здрав и енергичен, с всички възможности пред себе си. Тези мисли го обзеха, след като подложи Регионалния оперативен център на неуспешен практически тест. Проверката се провали с гръм и трясък. Маневрената, високотехнологична единица беше заловена в Близкия изток. Роджърс и хората му бяха хвърлени в затвора и жестоко измъчвани. При освобождаването на екипа сенатор Барбара Фокс и конгресният Комитет по разузнаването и контрола преосмислиха програмата РОЦ. Надзираващата група чувстваше, че откритите действия на щатска разузнавателна база във враждебни земи са по-скоро провокативни, отколкото балансиращи. Реализирането на програмата РОЦ беше отговорност на Роджърс и той чувстваше, че е разочаровал Оперативния център. Освен това чувстваше, че е пропилял и последния си шанс да се върне на бойното поле.

Роджърс грешеше. Съединените щати се нуждаеха от разузнаване на ядрената ситуация в Кашмир. По-специално трябваше да разберат дали пакистанците са разположили бойни глави дълбоко в планинските недра в региона. Индийските агенти не биваше да припарват в територията. Ако пакистанците ги откриеха, това щеше да е достатъчен повод за избухването на войната, която Щатите се надяваха да избегнат. Един американски отряд щеше да има много повече възможности да огледа района. Особено ако можеше да докаже, че внася в Пакистан сведения за индийския ядрен капацитет. Сведения, които Роджърс щеше да получи от свръзката си от Агенцията за национална сигурност в град Шринагар. Разбира се, индийските военни не подозираха за това. Играеше се сериозна и опасна игра на карти. Раздавачът само трябваше да помни къде се намират картите и да не се оставя да го пипнат.

Роджърс пристъпи в малкия, яркоосветен асансьор и се спусна надолу.

Оперативният център, или официално Националният център за разрешаване на кризисни ситуации, се помещаваше в двуетажна сграда близо до летателните коридори на военноморския флот. По време на студената война тази невзрачна, позападнала сграда служеше за пристан на първокласните летателни екипажи за бързо реагиране. В случай на ядрено нападение тяхната задача беше да евакуират висши чиновници от Вашингтон. С разпадането на Съветския съюз и съкращаването на въздушните дивизии за бързо реагиране на ядрена атака сградата беше предоставена на новосъздадения НЦРКС.

Офисите на горните етажи приютяваха не толкова секретни дейности като анализ на новините, финанси и човешки ресурси. В подземието работеха Худ, Роджърс, шефът на разузнаването Боб Хърбърт и останалият персонал по събиране на разнообразни сведения.

Роджърс стигна подземното ниво. Мина покрай кабинките в центъра и влезе в кабинета си. Извади стария си кожен куфар изпод бюрото. Прибра в него лаптопа и започна да събира дискетите, които щяха да му потрябват по време на пътуването. Файловете съдържаха разузнавателни доклади от Индия и Пакистан, географски карти на Кашмир, имената на свръзките, както и подсигурените къщи в целия район. Докато прибираше в куфара оръдията на своята професия, Роджърс сякаш се върна в детството си, прекарано в Хартфорд, щата Кънектикът. Зимните бури в Хартфорд бяха сурови и жестоки. Носеха със себе си гъсти преспи сняг. Роджърс обличаше зимната грейка и нарамваше кофа, въже и лопата. Сетне хвърляше в ученическата си чанта очилата си за плуване. Майка му настояваше да вземе и очилата за плуване. Знаеше, че не може да му попречи да се бие в снега, но поне нямаше да се прибере с извадено от снежна топка око. Навън останалите деца строяха снежни фортове. Роджърс обаче се качваше на някое дърво и се укрепяваше там. Никой не очакваше подобно нещо. Канонада от снежни топки иззад някой дебел клон.