Марио Пьюзо - Шест гроба преди Мюнхен

В годините след войната живееше почтено, без да се насилва. Като съдия се стремеше да бъде човечен, а не безпощаден. Отдавна бе скъсал е миналото. Всички архиви в Съдебната палата от военните години бяха унищожени и допреди няколко седмици не се случваше често да го споходят угризенията за жестокостите, които извърши тогава.

А после научи, че Молтке и Пфан са убити. По-късно прочете и за смъртта на братя Фрайзлинг. Преди седмица офицерът от американското разузнаване Артър Бейли го посети тук, в този дом, и му разказа какво е направил Майкъл Рогън. Той се бе разправил с подчинените му от времето, когато беше въплъщение на беззаконието. Фон Остен помнеше Майкъл Рогън. Не бяха успели да го довършат…

Артър Бейли му внушаваше, че няма за какво да се тревожи. Американското разузнаване щяло да направи всичко необходимо, за да не извърши Майкъл Рогън последното си убийство. Освен това щели да запазят в тайна какво е вършил фон Остен през войната. Съдията разбираше и премълчаното — ако някога се издигнеше на важен политически пост в Западна Германия, щеше да бъде пионка в ръцете на американците.

Откакто чу, че Рогън е оцелял, започна да го сънува.

В кошмарите Рогън се навеждаше над него и кръвта от разбития му череп капеше върху лицето на фон Остен. А от записа на фонографа кънтяха писъците на младата му жена.

Каква беше истината?

Защо изтезаваше Рогън, а накрая реши да го убие?

Защо записа как крещи хубавата французойка, умираща при раждане?

И защо се подиграваше неуморно с американеца, защо все му подхвърляше надеждата, че ще живее?

Помнеше първия ден на разпитите и погледа на Рогън, лицето му на добър, непокварен човек. Това го вбеси. Лице на младеж, който още не е преживял нищо ужасно.

В същия ден фон Остен отиде да види жената на пленника и узна, че са я отнесли в лазарета, защото раждала. Още от коридора чу писъците на момичето и когато лекарят му каза, че тя умира, фон Остен реши да ги запише, за да уплаши Рогън и да го накара да се разприказва.

Сега преценяваше, че винаги е бил твърде хитроумен. И в злото през войната, и в доброто по-късно. Не можеше да заблуди сам себе си — знаеше защо се постара да съсипе Рогън напълно.

Защото злото и доброто винаги се опитват да се унищожат взаимно. А в свят на война и смърт злото трябваше да тържествува. Затова смачка Рогън, като коварно го подвеждаше да вярва и да се надява. И в последния миг, когато американецът молеше безмълвно за милост, фон Остен се разсмя, но смехът му бе заглушен от гърмежа, забил куршум в тила на Рогън.

Смееше се, защото с тази килната върху веждите му шапка Рогън беше комична гледка. А дори самата смърт в онези дни на 1945 година беше фарс.

— Време е.

Марсия докосна клепачите му с върховете на пръстите си. Фон Остен стана и тя му помогна да облече сакото, после го изпрати до лимузината.

— Бъди милостив.

Неочакваните думи го смразиха и той се вторачи в нея с помътнял поглед. Тя обясни:

— Милостив към нещастника, чиято присъда ще произнесеш днес.

Изведнъж го обзе неистовото желание да се изповяда пред жена си. Но колата вече излизаше бавно от алеята и го отнасяше към Съдебната палата. С произнесена смъртна присъда, но все още надяващ се на помилване, Клаус фон Остен не намери сили да признае греховете си.

Артър Бейли крачеше неспирно из комуникационния център на ЦРУ, скрит в американски армейски щаб недалеч от Мюнхен.

Рано сутринта бе изпратил кодирано съобщение, в което обясняваше подробно плетеницата около Рогън и фон Остен. Накрая даваше своята препоръка организацията, за която работеше, да не предприема никакви действия.

И сега чакаше нетърпеливо отговора.

Получи го малко преди пладне.

Куриер веднага го отнесе за разшифроване в свръхсекретното помещение, където малцина имаха достъп.

След половин час съобщението беше в ръцете на Бейли, който го препрочиташе стъписан. Заповядваха му да осигури необходимата охрана на фон Остен и да уведоми германската полиция за намеренията на Рогън. Представяше си толкова плачевни последствия, че реши да използва кодирана радиовръзка.

Кодовото име под съобщението беше на Фред Нелсън — стар познат на Бейли от предишни операции в Германия. Надяваше се да го убеди, а трябваше да бърза.

Ами ако Рогън вече се промъква към съдия фон Остен?

Минаха десет минути, докато повикат Нелсън.

Щом се представи, Бейли започна сдържано: