Марио Пьюзо - Шест гроба преди Мюнхен

Разбира се, опита и от скаридите и черния боб в кисел сос, които той си бе поръчал, и закима оживено с одобрение. Към всичко това имаше няколко порции пържен ориз със зеленчуци, неспирно се поднасяха нови чаши зелен чай, които Рогън престана да брои. Невероятен обяд, който Розали побра в себе си без никакво видимо усилие. Току-що бе направила откритието, че на света има и друга храна освен хляба, саламите и картофите. Майкъл се усмихваше на насладата, с която Розали събра и последните късчета от посребрените чинии.

Следобед отидоха да пазаруват по „Курфюрстендам“, чиито пъстри и ярки витрини към края на дългия булевард преминаваха в запрашени и изоставени магазини близо до Берлинската стена. Рогън се охарчи нехайно за дамски златен часовник със скъпоценни камъни по хитроумно изработеното капаче, което се плъзгаше встрани, за да се вижда циферблатът. Розали чак ахна от изненада, когато той сложи часовника на ръката й.

Майкъл си рече ехидно, че ако пътят към мъжкото сърце минава през стомаха, то пътят към женската душа несъмнено е постлан с подаръци. Но когато тя го целуна и усети меките й устни да се впиват в неговите, цинизмът му се изпари.

Вечерта я заведе в клуб „Елдорадо“, където сервитьорите обличаха рокли, а сервитьорките носеха строги мъжки костюми. След това седнаха в „Шерше ла фам“ — там хубавиците на сцената се събличаха с подчертана липса на преструвки, сякаш още бяха в собствените си спални, и не спестяваха пъченето на задниците и вулгарното почесване тук-там. Накрая танцуваха пред високи огледала само по дълги черни чорапи и яркочервени шапки. Майкъл и Розали не пропуснаха и по-простодушните прелести на „Бадеване“ на „Нюрнбургщрасе“, където пиха шампанско, но го замезваха с малки дебели наденички от широка чиния, които вземаха с пръсти и после се бършеха в платнената покривка… както правеха всички наоколо.

Докато се приберат в хотелския апартамент, на Майкъл почти му призляваше от разпалилото се желание. Искаше да се любят, щом прекрачат прага, но Розали се засмя, побутна го назад и се шмугна в спалнята. Настръхнал и огорчен, Рогън метна сакото си на едно кресло и реши да си забърка коктейл от бутилките, които намери в барчето. Но след няколко минути чу мекия, почти момичешки глас на Розали и се обърна към нея.

Тя носеше на главата си елегантната зелена шапка, която й купи в Хамбург, а на краката си — дълги мрежести черни чорапи. Иначе беше гола. Доближи го бавно с лъчезарната усмивка на жена, обзета от страст.

Майкъл протегна ръце към нея, но Розали се отдръпна и трябваше да я гони, докато стигнат до спалнята. Той смъкваше дрехите си на всяка крачка. Този път Розали не понечи да се изплъзне. Двамата тупнаха прегърнати на разкошната спалня и той се потопи в уханието на тялото й, в усещането за кожа като кадифе, като листчета на цвете.

Забравиха за всичко друго — за досадната нощна шумотевица на Берлин, за жалните вопли на животните в зоопарка „Тиргартен“ точно под прозорците на хотела и за призраците на смъртта и отмъщението, витаещи в пренапрегнатия мозък на Рогън.

Рогън искаше първата му среща с братя Фрайзлинг да изглежда случайна. На следващия ден взе под наем един мерцедес и потегли към бензиностанцията им. Когато пристигна, помоли да проверят колата му в автосервиза. Първо поговори с Ханс Фрайзлинг, а когато влезе в офиса им да си плати сметката, там беше Ерик, седнал на тапициран с кожа стол и увлечен в някакви документи за доставки на бензин.

Изминалите години бяха пощадили донякъде двамата братя, може би защото поначало не се отличаваха с особен чар. Техните някога отпуснати усти бяха изтънели, винаги стиснати в упорита гримаса. Личеше, че са се научили да подбират дрехите си по-добре, а и в речта им рядко се вмъкваха някогашните ругатни и простащини. Подлите им душици обаче си оставаха все същите, макар че сега се занимаваха с дребни мошеничества, а не с изтребване на хора.

Майкъл беше поискал от агенцията за коли под наем да му представят скорошен документ за технически преглед на този мерцедес. Знаеше, че колата е в безупречно състояние. Но Ханс Фрайзлнг му начисли 20 марки за „регулиране баланса на колелата“ и отсече тежко, че ремъкът на вентилатора трябва да бъде сменен. Рогън се усмихна с благодарност и му заръча веднага да направи необходимото.

Ханс отиде да се заеме с „ремонта“, а Рогън през това време си побъбри безгрижно с Ерик. Спомена му, че е съдружник във фирма за компютри и ще остане доста дълго в Берлин. Внимаваше да не се издаде, че вижда хитричката искрица в очите на Ерик. Когато Ханс се върна и заяви, че с новия ремък вентилаторът работи прекрасно, Рогън им даде щедър бакшиш и потегли. Щом паркира колата до хотела, погледна за всеки случай под капака, но знаеше какво ще открие — ремъкът си беше все същият.