Марио Пьюзо - Шест гроба преди Мюнхен

Майкъл, смаян до дъното на душата си, избухна в гръмогласен смях.

Първо предположи, че нещо липсва от досието му, после му се мярна догадката, че в очите на тези хора е измамник, който е представил фалшива диплома при назначаването си. Усмивките им потвърдиха, че е познал.

Разсмя се отново, стана, излезе от кабинета и от мрачното здание и загърби оскърбително жалката работа. Повече не се весна там и след месец получи по пощата документите си за освобождаване от длъжност. Сега разполагаше с пенсията си по инвалидност, за която не се бе сещал дотогава.

Сега имаше твърде много време и окончателно се пропи. Нае мърлява стаичка недалеч от Бауъри и се превърна в един от безбройните несретници, които се наливаха с евтино вино до пълна безчувственост. Само след два месеца отново се върна под грижите на Управлението по делата на ветераните като пациент. Но не заради последствията от раната в главата. Страдаше от недохранване и беше толкова изтощен от пиянството, че и лека простуда би го пратила в гроба.

В болницата обаче срещна един свой приятел от детството си — Филип Хук, който пък бе постъпил на лечение заради разлютената си язва. Хук, вече известен адвокат, за пръв път даде възможност на Майкъл да се заеме с компютри. Той го върна сред хората и му напомни за някогашното великолепие на неговия ум.

Връщането обаче беше дълго и мъчително. Рогън остана в болницата половин година и през първите три месеца лекарите се занимаваха повече с последствията от алкохолизма. През следващите три месеца направиха нови изследвания на мозъка му и проведоха с него тестове на вниманието и способността за продължителна работа. За пръв път му поставиха пълна и правилна диагноза — мозъкът на Майкъл Рогън бе запазил напълно своята почти свръхчовешка памет, а и творческите си способности. Не издържаше обаче на дълго натоварване и Майкъл просто затъпяваше от преумора. Не би могъл да се заеме с научна работа, която изисква непрекъснати усилия. Не биваше да помисля дори и за най-обикновени занимания, ако му налагат да се съсредоточава напрегнато от сутрин до вечер.

Вместо да се омърлуши, Майкъл се зарадва, че най-после знае докъде се простират силите му. Отърси се окончателно от угризенията, че не е опазил „съкровището“ на ума си за човечеството. И когато Филип Хук го свърза с една от новите компютърни фирми, Майкъл откри, че без да съзнава, е търсил решение на множеството мъчни проблеми в създаването на компютри, още откакто беше нисш чиновник в Управлението по делата на ветераните.

За по-малко от година задълбоченото познаване на математиката му помогна да се справи с повечето затруднения, дори и техническите. Хук настоя да направят Рогън равноправен партньор във фирмата и охотно се зае с ролята на негов финансов съветник. Скоро фирмата се нареди сред десетте най-преуспяващи в цялата страна. Решиха да пуснат на борсата голям пакет акции, чиято цена нарасна тройно за броени месеци.

Рогън се прочу като гений в своето поприще и когато обединиха няколкото рода въоръжени сили, от министерството на отбраната го помолиха да стане консултант в прилагането на компютри за облекчаване на административната дейност.

Неусетно натрупа милиони. Десет години след края на войната беше известен и богат, макар че успяваше да работи не повече от час всеки ден.

Филип Хук бе поел изцяло грижите за финансовата и правната страна от работата му, стана най-добрият му приятел. Съпругата на Филип се опитваше да събуди поне любопитство у Майкъл към някоя от нейните неомъжени приятелки, но никое от тези запознанства не стигна до по-сериозна връзка. Приказната му памет все още беше негов враг. В някои тежки нощи пак чуваше писъците на Кристин да огласят Съдебната палата в Мюнхен. И пак усещаше как панталонът лепне влажно по кожата му, докато седмината му мъчители го зяпат презрително. Повтаряше си, че никога няма да се обвърже отново с жена.

През тези години Майкъл следеше неотклонно всеки съдебен процес срещу нацистките престъпници в Германия. Абонира се за услугите на европейска фирма, която му изпращаше всички вестникарски материали по темата. А щом доходите от регистрираните на негово име патенти потекоха като река към банковите му сметки, той нае и частна детективска агенция в Берлин — оттам му пращаха снимки на всички обвинени във военни престъпления, ако ще да са били обикновени редници. Изглеждаше, че се е захванал с безнадеждна задача в усилията си да издири седем мъже, чиито имена не знаеше, а те несъмнено правеха и невъзможното, за да се скрият сред обикновените граждани.