Марио Пьюзо - Шест гроба преди Мюнхен

Тъкмо в това Майкъл откри зловеща ирония.

През следващите десет години той послушно спазваше указанията, пиеше лекарствата и всеки месец отиваше в болницата на преглед. Но вълшебната му памет го съсипваше. Щом легнеше вечер, всичко се повтаряше пред очите му като заснето на филмова лента. Виждаше съвсем ясно седмината мъже в онази стая на Съдебната палата в Мюнхен. Усещаше как шапката се смъква на очите му и студената стомана докосва кожата му. И черното нищо го поглъщаше с грохот. Щом затвореше очи, ужасните писъци на Кристин ехтяха зад стената.

Тези десет години бяха кошмар, от който нямаше избавление. След като го изписаха от болницата, реши да остане в Ню Йорк. Майка му бе починала, след като беше научила, че го смятат за безследно изчезнал. Защо да се връща в родния си град? Надяваше се поне да намери някакво приложение на способностите си в Ню Йорк.

Намери си работа в огромна застрахователна фирма. Работата му се състоеше от съвсем простичък статистически анализ, но Майкъл откри с покруса, че не може да я върши — не успяваше да се съсредоточи.

Уволниха го за некадърност и поредното унижение го съсипа не само психически, но и телесно. Недоверието към околните се вкорени у него. Как посмяха да го уволнят, след като нацистите му пръснаха черепа, докато той се опитваше да опази живота на тези страхливци?

Назначиха го като чиновник в Управлението по делата на ветераните. На толкова незначителна длъжност, че получаваше някакви си 60 долара седмично, но от него се искаше само да разпределя документите по категории и да ги прибира в архива. Управлението съставяше милиони нови досиета за ветераните от Втората световна война и това накара Майкъл да се замисли за компютрите. Но едва две години по-късно мозъкът му успя да се захване истински със сложните уравнения, които бяха необходими за работата на такава компютърна система.

Живееше мизерно в големия град. С тази заплата едва си покриваше най-насъщните нужди — наема за бедняшкото апартаментче в покрайнините на Гринич Вилидж, замразените храни от супермаркета и бутилките уиски. Искаше да е достатъчно пиян, преди да заспи, за да не сънува.

Всеки работен ден подреждаше скучни документи, после се прибираше в окаяното си жилище и сваряваше поредния пакет замразени продукти до горещо безвкусен бъркоч, изпиваше половин бутилка уиски и потъваше в замаян унес върху омачканите завивки, понякога дори без да си свали дрехите. Но кошмарите продължаваха въпреки алкохола. Не че бяха по-страшни от самото минало…

В Мюнхенската съдебна палата мъчителите му отнеха и достойнството. Направиха онова, с което преди толкова години го заплашиха момчетата на улицата. С тази разлика обаче, че зрелите мъже бяха много по-безмилостни.

Слагаха слабителни в храната му, която бездруго беше рядка кашица. И Рогън не можеше да контролира червата си, затворническият бълвоч просто се изцеждаше през тях.

Когато го измъкваха от килията за поредния разпит пред дългата маса, усещаше как панталонът лепне по задника му. И надушваше миризмата, разбира се. Но още по-лоша беше подигравката в усмивките на седмината.

Майкъл изпитваше срама на малко момче.

Десет години по-късно той продължаваше да преживява отново униженията. Стана толкова свенлив, че не излизаше да се среща с никого, не приемаше и покани на колегите си да се отбият някъде след работа. Запозна се с едно момиче в управлението, но с огромно усилие на волята си се застави да отвърне някак си на очевидния й интерес към него. Тя дойде в апартамента му да хапнат и да пийнат вечерта и без увъртане показа желанието си да остане през нощта. Майкъл легна с нея, но се оказа, че е импотентен.

Няколко седмици по-късно го извика началникът му. Той също беше ветеран от Втората световна, но си беше втълпил, че щом ръководи трийсетина чиновници, несъмнено ги превъзхожда по интелект. Все пак се постара да говори по-благо с Рогън.

— Ако тази работа те затруднява, може би трябва да поемеш нещо по-простичко, да речем, асансьора. Сещаш се защо ти го казвам, нали?

Говореше с искрено доброжелателство, което правеше думите му още по-непоносими за Майкъл. Като ветеран с инвалидност имаше правото да оспори понижението си. Но в стаята беше и началникът на кадровия отдел, който го посъветва да си кротува.

— Лесно ще докажем, че не си способен да вършиш сегашната си работа. Имаме и резултатите от тестовете ти при постъпване на държавна служба. Едва покриваш изискванията. Според мен е по-благоразумно да приемеш уволнението по медицински причини. Защо не се запишеш във вечерно училище, за да ти бъде по-лесно занапред?