Марио Пьюзо - Щастливият странник

— Смятайте товара, момчета, изоставаме.

После се затътри до Вини и му даде сноп сметки. Приличаше на охранен стар плъх.

Вини каза притеснено на отдалечаващия се гръб:

— Няма да почивам после.

Джино се обърна да си тръгва. Вини стана и го изпрати от светлия кръг до асансьора. Чакаха, заслушани в стържещите стоманени въжета и тракането на издигащата се кабина.

— Мини напряко през депото — каза Вини. — Само се пази, когато тръгнат локомотивите. — Той сложи ръка на рамото на Джино. — Благодаря ти, че ми донесе обяда. Ще играеш ли в събота?

— Да — отвърна Джино. Асансьорът се бавеше много. Той искаше да излезе. Видя как Вини гледа притеснено към тракащите машини в светлия кръг и потръпва, когато сивото мише лице се обърна да го търси в мрака.

— Ако стана навреме, ще дойда да гледам — рече Вини.

Тогава асансьорът дойде, двете железни врати се плъзнаха встрани, Джино влезе и започна бавното спускане. От миризмата на разложено, на плъхове и на изпражнения му се повдигна. Когато излезе от сградата, вдигна глава към топлото, лимонено септемврийско слънце. Застина в почти възторжено облекчение и свобода.

Не се сети повече за Вини. Започна да тича бавно през депото, огромен двор от лъскава бяла стомана, който се разливаше в далечината и загадъчно се сливаше със слънцето. Залюля дясната си ръка, сякаш носеше футболна топка, и препусна през дървените траверси, плъзгаше се по стоманените релси, които се сключваха, за да спънат краката му. Черни локомотиви се задаваха към него, а той леко им убягваше вляво и вдясно, като набираше скорост. Един локомотив излезе зад гърба му, машинистът седеше на прозореца от страната на Джино. Джино се спусна да се надпреварва с него, тичаше с всички сили през траверсите до локомотива, летеше напред, докато машинистът му хвърли безучастен поглед и тогава черният локомотив затрака по-силно и изтрополи край него. Когато се скри в лабиринта от спрели кафяви и жълти товарни вагони, Джино спря изтощен. Усещаше се леко изпотен под бялата си вълнена фланелка и беше зверски гладен, жаден. Изведнъж отново се почувства силен и бодър. Впусна се в дълъг, умерен крос, който го измъкна от депото на улицата до парка Челси. Там видя приятелите си, които хвърляха бейзболна топка и го чакаха.

Една седмица по-късно Лучия Санта се събуди с чувството, че нещо не е наред. Сал и Лена бяха още в леглото. По някое време рано сутринта Лучия Санта чу, че Джино се прибира — познаваше разпиляното му, шумно събличане. Но не беше чула Вини. Тогава си спомни, че в понеделник има свободна вечер и понякога се прибира по-късно от Джино.

Макар да знаеше, че е невъзможно някой да влезе вкъщи, без да я събуди, тя провери леглото на Вини. Той сега ползваше бившата стая на Октавия — единствената отделна стая в жилището. Никой не беше спал в леглото, но Лучия Санта сериозно се притесни. По-късно, когато изпрати децата на училище, тя се надвеси над тапицирания перваз на прозореца и го зачака да се появи откъм авенюто. Мина време, видя ранната смяна стрелочници да се връща за обяд и разбра, че вече е почти пладне. За първи път се разтревожи. Облече дебелата вълнена жилетка и слезе долу при Лоренцо.

Тя знаеше, че най-големият ѝ син е най-лош сутрин, но беше твърде изнервена да чака. Видя Лари да пие сутрешното си кафе, над смачканата риза избиваха гъстите черни косми на гърдите му. Той сръбна от кафето и каза с истинско раздразнение:

— Мамо, не е малък, за Бога. Каквото и да е правил, е закъснял да се прибере. Като се събуди, ще иде направо на работа.

— Ами ако нещо е станало с него? — попита нетърпеливо Лучия Санта. — Как ще разберем?

Лари каза сухо:

— Не се бой, ченгетата си пъхат носовете навсякъде.

Луиза наля кафе на майката. Красивото ѝ лице, обикновено спокойно, също беше разтревожено. Тя обичаше Вини — познаваше го по-добре от всички останали с изключение на майка му, и също сметна отсъствието му за странно.

— Лари, моля те, иди да видиш — рече тя.

Това беше толкова неприсъщо за нея, че Лари се предаде. Потупа майка си по рамото.

— Добре, ще ида до службата на Вини, мамо. Само да си изпия кафето.

И Лучия Санта се качи горе да чака.

В три часа Джино и децата се върнаха от училище, а Лари още го нямаше. Майката се опита да накара Джино да остане при нея, но той явно не я разбра. Изчезна, без дори да отговори, спря се само да си вземе топката. Сал и Лена си пишеха домашните на кръглата кухненска маса, а тя им правеше филии със зехтин и оцет. Накрая, в пет, Лари дойде да ѝ каже, че Вини го няма на работа и никой не го е виждал. Разбра, че Лари също е разтревожен, и започна да кърши ръце и да призовава Господа на италиански.