Тони Стронг - Убийство в Ню Йорк

— Това е като празнота — казала тя в тишината. — Какво означава това?

Тогава тя забелязала фотографията на гърба на книгата.

— О, това сте вие. „Превод и предговор от Кристиан Воглер“. Вие сте поет.

Той поклатил глава.

— Преводач. Само в свободното си време.

— За какво пише той? — попитала тя, за да продължи разговора.

— За нищото. За самия себе си.

— Сигурно, но защо е написал такава особена поема?

— Ами — замислил се за миг Воглер, — имал е сложен любовен живот.

— Звучи ми като момче за мен. — „Внимавай, момиче. По-леко.“

— Бил е увлечен по две жени — Воглер се огледал около бара, сякаш подреждал мислите си. — Възможно е обаче думата „увлечен“ да не е съвсем точна. Едната била проститутка, чернокожа, която той наричал „Venus noire“ , неговата Черна Венера. Другата била с изтънчена светска красота, жена на негов приятел. Казвала се Аполони Сабатие, но биографите му я наричат „Venus blanche“ — Русокосата Венера. Проститутката го обичала и той бил нейният любовник, но той бил влюбен и във „Venus blanche“ .

— Любовен триъгълник.

— Нещо такова.

— И какво се е случило?

— Той написал огромно количество еротични стихове. Казвал, че иска да направи нещо напълно ново, да създаде красота, лишена от зло. В стиховете му бегло се споменават всички видове перверзни, но ефектът е слаб. Той ги изпраща анонимно на „Venus blanche“ . Рано или късно тя разбира кой ги е писал и му предлага да спят заедно. За нея това не е било голям компромис, защото била спала с много от приятелите на мъжа си. С Бодлер са били заедно само една нощ.

— Изоставила ли го е?

— Не. Никой не знае какво се е случило. Единствената следа е писмо с отказ, което той й изпратил на следващия ден. Писал й, че предпочита да я запомни като богиня, а не като жена.

— Някои хора не обичат да бъдат обвързани. А вие?

Това било грешка, прекалено явна, прекалено тъпа. Тя разбрала това в момента, когато изговорила тези думи. Кристиан Воглер се изправил.

— Трябва да тръгвам — промърморил той, като се оглеждал наоколо.

— Но, моля ви, аз исках да ви попитам нещо. За… ох… — Тя хвърлила поглед на страницата — за Бодлер. Къде мога да намеря вашия превод? Звучи толкова интересно и…

— Задръжте книгата — той извадил пари да плати на сервитьорката.

— Да я задържа? Вижте, защо да не ви дам моя номер и…

— Адресът ми е вътре на корицата. Изпратете ми я, щом я прочетете.

— Сигурен ли сте? Няма да ми отнеме много време.

— Няма проблем — казал той, като обличал сакото си.

— Мога ли да ви почерпя едно питие? — попитала тя безнадеждно.

Той спрял. За кратък миг очите му я огледали с любопитство.

— Приятно ми беше да поговоря с вас — казал той. После си тръгнал, а тя останала, изпращайки в празното пространство закъснели въпроси.

— Мислите ли, че се е върнал на работа, след като излезе? — попита скептично франк.

Клер сви рамене.

— Откъде мога да знам?

— А мисис Воглер? Как реагира тя, когато й разказахте?

— Очевидно удовлетворена. Успокоена. Щастлива.

— Плати ли ви?

— Разбира се. Защо не?

— Намерихме у нея голяма сума пари в брой — каза той направо и очите на Клер се разшириха.

— Искате да кажете… че тя е мъртва?

Дърбън кимна, наблюдавайки реакцията й.

— О, Боже — каза тя ужасена. И попита: — Как?

— Смятаме, че е убийство.

— Това е ужасно !

Той я накара да повтори всичко три пъти и едва тогава прибра бележника си.

— Последен въпрос. Какво стана с книгата?

— С книгата?

— Със стихосбирката. Върнахте ли я?

— Мисля, че е някъде в апартамента ми.

— Добре, възможно е това да не е много важно — каза той, като ставаше. — Просто не я изхвърляйте. Окей?

Франк Дърбън въздъхна и се облегна на ергономичния стол, инсталиран пред компютъра му. Столът го караше да седи така, сякаш коленичи пред „великия бог“ — Документацията.

Той завърши почти двадесетина страници с опознавателни данни на ПЗООП. Независимо от стола, кръстът го болеше.

В края на работата си той натисна бутона за изпращане на информацията. За кратко компютърът на главното управление на ФБР във Вирджиния сканира доклада и го сравни с тридесет хиляди други доклади за неразкрити престъпления от цялата страна.

Статистически е по-вероятно да попаднеш на търсения престъпник, като забодеш карфица в телефонния указател.

Освен това с карфицата щеше да стане по-бързо.

На монитора се появи следното: