Росс Макдональд - Подвижна мишена

Осветената стая нямаше нищо общо със зловещия червен будоар, който тя бе сътворила за Ралф Сампсън. Тя беше голяма и приветлива, дори и нощем зад спуснатите венециански щори. Мебелировката говореше за солидна позиция в обществото, по стените, там където нямаше лавици с книги, висяха репродукции от постимпресионизма; в единия ъгъл имаше радиограмофон, а в другия се издигаше камина, облицована с плочки, към която като допълнение стоеше масивна, резбована честърфийлдска маса. Единственото странно нещо в обзавеждането беше десенът на покривката върху масата и фотьойла под лампиона: на фона на бяло пусто небе блестяха пищни тропически растения, а измежду листата надничаха безразборно разпръснати очи. Мотивът се промени, когато се вгледах отблизо. Очите изчезваха и отново се появяваха. Настаних се върху част от тях.

Тя се беше надвесила над масичката с напитки в ъгъла до камината.

— Какво ще пиете?

— Уиски с вода.

Тя ми донесе чашата. Половината от съдържанието й се изплиска по пътя и остави следа от тъмни капки по светлозеления килим. Настани се до мен и диванът хлътна под тежестта на тялото й. Главата й се настани върху рамото ми. Забелязах няколко сиви кичура в косата й, вероятно пропуснати от фризьора.

— Не искам да мисля за нищо, искам само да пия — проточи тя. — Дръж ме да не падна!

Прегърнах я през раменете, които бяха широки почти колкото моите. Тя силно се притисна към мен. Усетих учестеното й дишане, което обаче постепенно замираше.

— Не се опитвай да правиш нещо с мен, съкровище. Тази вечер съм труп. Някоя друга може би…

Гласът й беше нежен, почти момичешки, но някак си замъглен. Замъглен като подводни отблясъци от младостта в очите й.

Те се затвориха. Малките венички по сбръчканите клепачи трепкаха в синхрон с биенето на сърцето. Крайчетата, обточени с извити тъмни мигли, бяха като останки от красотата и младостта й, които сякаш доказваха необратимата жестокост на падението й. Много по-лесно беше да изпитвам съчувствие към нея, когато спи.

За да се убедя, че беше така, внимателно повдигнах единия клепач. Бялото топче на окото се взираше в нищото. Измъкнах ръката си изпод тялото и го оставих да лежи на дивана. Гръдта й беше провиснала на една страна. Чорапите бяха набрани. Тя започна да хърка.

Влязох в съседната стая, затворих вратата зад себе си и запалих лампата. Тя освети една голяма маса от избелен махагон, гарнирана с ваза, пълна с изкуствени цветя, на едната стена имаше порцеланови лавици, а на срещуположната — резбован бюфет. Пред третата бяха подредени шест масивни стола. Загасих и влязох в кухнята, която светеше от чистота и беше добре оборудвана.

За миг се запитах дали не си бях изградил грешна представа по отношение на тази жена. Имаше много почтени астролози и тълпи от безобидни алкохолици. Нейната къща приличаше на стотици други в Лос Анджелис, всички прекалено типични, за да бъдат истински. Изключение правеха само огромният гараж и булдогът, който го охраняваше.

Банята бе облицована с плочки в пастелно синьо и се състоеше от квадратна вана в същата тоналност. Лавицата над мивката бе претрупана с лосиони, кремове, сенки за очи, пудра, луминал, нембутал и веронал. Задната част на мивката също беше препълнена с всевъзможни шишета и кутии, в съседство се намираха кошът за пране и тоалетното шкафче. Дрехите в коша бяха женски. В шкафчето имаше само една четка за зъби. Имаше и една самобръсначка, но липсваше крем за бръснене или каквато и да е друга следа, издаваща мъжко присъствие.

Спалнята, намираща се в съседство с банята, беше украсена с цветя и обзаведена в розово, цвета на предвоенните сантиментални мечти. Върху нощното шкафче лежеше книга за звездите. Дрехите в гардероба бяха женски и повечето от тях носеха емблемите на големите магазини „Сакс“ и „Магнин“. Бельото и нощниците, подредени в чекмеджетата, бяха прасковени и бонбонено сини, а връзките им — черни.

Разрових оплетеното кълбо от чорапи във второто чекмедже и най-сетне открих причината за необичайното излъчване на къщата. Причината се състоеше от редица тънки пачки, стегнати с ластик. Пачките всъщност бяха пари в банкноти по пет и десет долара. Повечето бяха стари и омазнени. Ако и останалите пачки приличаха на тази, която разгледах, то на дъното на чекмеджето лежаха около осем или десет хиляди долара.

Стъпил здраво на краката си, аз гледах всичките тези пари. Чекмеджето в спалнята едва ли бе най-доброто място за съхранение. Но поне беше по-сигурно от банката, където човек трябва да декларира доходите си.