Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

Галардо се пресегна през мястото до себе си и отвори вратата. Мурани се качи на стъпалото и се настани в седалката.

— Имаше ли други неприятности в Александрия? — попита той.

Галардо се озърна през рамо, намери дупка в движението и майсторски я зае. Поклати глава и се намръщи.

— Не. Измъкнахме се чисти. Не оставихме нищо, което би могло да ги доведе до нас. Онези от телевизията ще се заемат със следващата голяма история. Винаги правят така. А Лурдс е университетски професор. Дребна прашинка на фона на всичко важно. Какъв проблем би могъл да ни създаде?

— Но той е и един от най-ерудираните хора на планетата, когато стане въпрос за езици.

— Значи знае как да казва „Моля, не ме убивайте!“ на няколко езика. — Галардо се усмихна. — Не съм особено впечатлен. Жената с него струваше повече от десет професори. Самичка ни попречи да убием свидетелите. Но тя е само жена. Макар че тя намери онова, което толкова искаш.

— Къде е то?

— Ей там е тайникът — каза Галардо и посочи с месест пръст към пода пред мястото на пътника.

— В колата? — Мурани впери поглед в постелката.

— Да. Просто натисни. Силно. И завърти надясно.

Мурани изпълни указанията и част от пода се надигна едва забележимо. Ако нямаше точни инструкции какво да прави, никога нямаше да успее.

Ръцете на кардинала леко трепереха, докато се протягаха към скритата кутия. Това го изненада. Никога не бе проявявал каквато и да било физическа слабост. Беше израснал с много строг възпитател и се бе научил да не издава чувствата си, освен ако не го иска.

Галардо му каза шифъра за ключалката.

Мурани набра поредицата числа и чу как ключалката забръмча. Само преди няколко дни бе попаднал на звънеца, докато преглеждаше археологически уебсайтове. Беше търсил музикални инструменти, за които бе чул от останалите членове на Обществото на Квирин. Никой друг не се бе сетил да се допита до интернет — всички смятаха, че инструментите са или мит, или отдавна унищожени.

За тях бе достатъчно само да пазят тайната. Повечето бяха старци и не им оставаха още много години. Сигурността и трохите уважение, давани им от Църквата, бяха отмили от древните им кокали амбицията и желанията.

Мурани имаше амбиция колкото за всички тях.

Пръстите му жадно се плъзнаха по повърхността на звънеца. Надписът от двете страни беше изтъркан и гладък на пипане. Сигурно беше същинско чудо, че е оцелял пет или повече хилядолетия.

Може би това е божествено провидение? В такъв случай би трябвало да е дело на бог от Стария завет, а не от Новия. Богът, който бе позволил появата на звънеца, беше достатъчно отмъстителен и ревнив, за да удави в потоп целия свят — при това неведнъж, а два пъти.

Тайните на звънеца бяха много. Мурани знаеше част от историята му, но не цялата — и определено не знаеше достатъчно за приложението му.

— Можеш ли да го прочетеш? — попита Галардо.

Мурани поклати глава. Беше изучил писмено и говоримо няколко езика в добавка към езиковите си разработки в областта на компютрите. Според легендата само няколко души от едно поколение можеха да разчетат надписите върху всеки от инструментите.

— Не мога.

— Тогава защо ти е притрябвал толкова?

Мурани нежно върна звънеца в кутията и го постави в специално изрязаното в предпазната пяна легло.

— Защото този звънец е един от петте ключа, които ще отворят най-голямата съкровищница в историята на човечеството. — Загледа се в предмета. — С негова помощ ще се приближим до познаването на божията воля повече от всеки друг път.

Мобилният телефон на кардинала завибрира в джоба му. Отговори със спокоен глас, без да издава обхваналото го вълнение.

— Ваше преосвещенство. — Беше гласът на младия му и енергичен секретар.

— Какво има? — попита Мурани. — Изрично наредих никой да не ме безпокои този следобед.

— Разбирам, ваше преосвещенство. Папата обаче поиска всеки от управата на Ватикана да даде писмено изявление в подкрепа на разкопките в Кадис. И то веднага.

— Защо?

— Защото археолозите са попаднали под прицела на някои медии.

— Но папата може да излезе с изявление от името на Църквата.

— Папата смята, че е толкова отскоро на поста си, че и други членове на правителството трябва да изкажат подкрепата си. Вие сте един от посочените.

Мурани се съгласи, каза, че ще се погрижи веднага щом се върне, и прекъсна връзката.

— Проблем ли има? — попита Галардо.

— Папата е разтревожен за работата на отец Емил Себастиан в Кадис.