Фредерик Форсайт - Кобрата

Съпроводен от Сонора, Пако Валдес направи визита на учтивост при генерал Диало Гомес, който ги прие в кабинета си в щаба на армията. Като обясни, че спазва обичай на своя народ, Валдес извади личен подарък от дон Диего Естебан за уважавания му африкански колега. Беше красива ваза за цветя, фина изработка от керамика, красиво оцветена на ръка.

— За цветя — поясни Валдес, — така че щом ги погледнете, да си спомняте за нашето доходоносно и дружеско начинание.

Сонора преведе на португалски. Кльощавият донесе вода от банята към кабинета. Горилата беше дошъл с букет цветя и двамата грижливо ги подредиха във вазата. Генералът гледаше щастливо усмихнат. Никой не обърна внимание, че вазата пое доста малко вода и че дръжките на цветята са необичайно къси. Валдес обаче запомни номера на телефона върху бюрото — един от малкото в града, които работеха.

Следващият ден бе неделя. Групата от Богота се готвеше да замине. Сонора щеше да ги откара на летището. На около километър от щабквартирата на армията Валдес заповяда да спрат и с мобилния си телефон, свързан към Ем Ти Ен — единствения местен доставчик на услуги, използван само от елита, белите и китайците тук — набра стационарния телефон в кабинета на генерал Гомес.

На генерала му трябваха няколко минути да измине разстоянието от съседния апартамент, в който живееше, до кабинета си. Когато гласът му се разнесе в слушалката, той се намираше на около метър от вазата. Валдес натисна бутона на детонатора.

Експлозията срути по-голямата част от сградата и изличи кабинета от лицето на земята. Впоследствие от диктатора бяха намерени само няколко окървавени парчета, които бяха занесени на територията на баланта за ритуално погребение сред духовете на предците.

— Ще ти трябва нов бизнес партньор — обясни Валдес на Сонора, когато продължиха за летището. — Честен. Дона не харесва крадците. Така че се погрижи.

„Груман“-ът беше готов за излитане, напълно зареден с гориво. Прелетя северно от бразилския остров Фернандо де Нороня, където „Сам“ го забеляза и докладва за него. Превратът в Западна Африка бе излъчен като водеща новина по Би Би Си, но не беше съпроводен с видеоматериал и не стана сензация.

Преди това имаше друг материал, който също не повдигна ничии вежди, но той бе на Си Ен Ен от Ню Йорк. Обикновено депортирането от „Кенеди“ на млада колумбийска студентка обратно в Мадрид към учението в университета след оттегляне на всички обвинения срещу нея в Бруклин нямаше да бъде сметнато за заслужаващо излъчване. Но някой се бе обадил тук-там и бе изпратен екип, който да отрази събитието.

Самият материал бе дълъг две минути и бе излъчен във вечерната емисия. Към 21:00 часа излъчването му бе спряно от редакторите. Но докато беше включен, обектът показваше приближаването на кола до терминала за заминаване, а след това двама шерифи, придружаващи видимо потисната симпатична млада жена през залата до бариерата за проверка, където групата бе пропусната без задържане.

Саундтракът обясняваше без навлизане в подробности, че преди няколко седмици г-ца Аренал е станала жертва на опит от престъпник в багажното отделение на мадридското летище да използва куфара й по време на пътуване до Ню Йорк за пренасянето на килограм кокаин, който впоследствие бил открит при случайна проверка на „Джон Ф. Кенеди“. Арестът и направеното впоследствие признание в Испания бяха оневинили колумбийската студентка, която бе освободена да се върне към занятията си по изобразително изкуство в Мадрид.

Материалът в никакъв случай не предизвика сътресение в обществото, но бе видян и записан в Колумбия.

Подобно на много други във висшия ешелон на кокаиновата търговия Карденас не бе развил вкус към показност и лукс. Беше изпълзял от гетото и се бе борил със старите картели за всяка крачка нагоре. Беше един от първите забелязали изгряващата звезда на дон Диего и бе разбрал ползата от централизацията и концентрацията. Точно затова и Дона го бе взел още в началото в новосформирания Хермандад.

Карденас имаше животинските инстинкти на плашлив дивеч — познаваше „гората“, подушваше опасността, но никога не пропускаше да се разправи с противника. Имаше само едно слабо място и един адвокат, чиито прекалено редовни командировки до Мадрид бяха засечени от компютър някъде във Вашингтон, го бе направил достъпно за атака. Когато Кончита, която след раздялата им бе отгледала Летиция сама, почина от рак, той измъкна дъщеря си от гнездото на пепелянки, в което беше обречен да живее, понеже нямаше избор.