Фредерик Форсайт - Кобрата

Когато всичко бе завършено и готово за нанасяне, колонията можеше да подслони над 200 души, стига сред тях да имаше достатъчно инженери, готвачи и поддържащ персонал. Мислещите за всичко военни дори оставиха навес със спортни съоръжения, сред които маски, шнорхели и плавници. На когото и да предстоеше да бъде заточен тук, щеше поне да се гмурка из рифовете. На всичко отгоре имаше библиотека с книги на испански и английски.

За моряците и инженерите мисията в никакъв случай не можеше да се нарече изпитание. На хоризонта се виждаше Диего Гарсия — една мини-Америка в тропиците, където можеше да се намери очакваното от американските военнослужещи зад граница, т. е. всичко. Британските матроси пък бяха добре дошли и те с радост се възползваха от това. Единственото, което нарушаваше идилията на тропическия рай, беше постоянният рев на излитащите и кацащи в непрекъснати тренировъчни мисии бомбардировачи.

Остров Игъл имаше още една характеристика — намираше се на хиляда морски мили от най-близката континентална суша, насред гъмжащо от акули море, което го правеше невъзможно за бягство място.

Островите Кабо Верде са друго място, благословено с непрестанно слънце. Новото училище за летци на остров Фого бе официално открито в средата на май. Това отново стана с церемония. Министърът на отбраната пристигна със самолет от остров Сантяго, за да изиграе главната роля. За щастие на всички се говореше само на португалски.

След щателен подбор правителството бе избрало 24-ма млади кабовердци за кадети. Не всички от тях щяха да завършат с криле на петлиците, но трябваше все пак да има някакъв критерий за качествата им. Дузина инструктори за летене с „Тукано“ бяха пристигнали от Бразилия и дори се бяха строили в доста права редица. Друга дузина взети назаем от бразилските военновъздушни сили инструктори стояха изпънати в стойка „мирно“. Единственият отсъстващ беше командирът на школата, някой си майор Жоао Мендоса. Оказа се, че бил задържан някъде по служба и щял да се присъедини към подчинените си в рамките на месец.

Не че това имаше особено значение. Първите трийсетина дни така или иначе щяха да бъдат прекарани в класните стаи и в опознаване на машината. Информираният за тези подробности министър кимна ясно и одобрително. Нямаше нужда да му се обяснява, че майор Мендоса ще кацне със собствения си самолет — разкош, който той вече можеше да си позволи.

Ако бе научил за самолета — което не стана, — министърът може би щеше да разбере защо резервоарът за гориво JP8, използвано в тренировъчните полети, се намира на разстояние от резервоара за много по-лесно възпламенимото и нестабилно гориво JP5, нужно за полетите на по-бързите самолети на морската авиация. Но той дори не надникна в допълнителния хангар, издълбан в скалната твърд и скрит зад желязна врата. Казаха му, че е склад, и той загуби интерес.

В крайна сметка кадетите се нанесоха в общежитията, официалната делегация отлетя от острова, а на следващия ден започна учебният процес.

В действителност липсващият командир се намираше на 7000 метра височина над сивото Северно море, източно от английския бряг, в рутинен тренировъчен полет заедно със своя инструктор. Капитан Кек бе в задната кабина. Там нямаше дублиращи уреди, така че инструкторът бе поставен в ситуация на „пълно доверие“. Но пък можеше да следи точността на прихващане на въображаемите цели. И това, което виждаше, напълно я удовлетворяваше.

Следващият ден бе свободен, защото важният нощен полет бе планиран за следващата нощ. След което идваше ред на излитане с ракетен ускорител и стрелкова тренировка, целите за която щяха да бъдат ярко оцветени варели, плаващи в морето, хвърлени на предварително уговорени места от един от членовете на групата, който притежаваше рибарска лодка. Капитан Кек нямаше никакви съмнения, че „ученикът“ й ще издържи с отличие. Не й беше нужно много време, за да забележи, че пилотирането е в кръвта му и че в неговите ръце старият „Бук“ е като гмурец във вода.

— Излитал ли си някога с ракетен ускорител? — попита го тя след седмица в бунгалото за екипажа.

— Не, Бразилия е много голяма — пошегува се той. — При нас има предостатъчно място, за да си построим дълги писти.

— На твоя S2 никога не е бил монтиран ракетен ускорител, понеже самолетоносачите ни бяха достатъчно дълги — обясни тя. — Но в тропиците въздухът често е много горещ. Това води до загуба на мощност. А и този самолет е бил в Южна Африка, Трябва му малко помощ. Така че нямаме избор и трябва да монтираме ускорител. Уверявам те, че ще ти спре дъхът.