Фредерик Форсайт - Кобрата

Той провери трите полицейски униформи, каквито използваха в Картахена, нагласените да светят на червено преносими светофарни стойки и замразеното тяло, заровено в сух лед и сложено в ковчег с автономно охлаждане. Това щеше да остане на борда на херкулеса, докато не им потрябва.

Колумбийската армия бе много гостоприемна, но не се налагаше да се злоупотребява с готовността й да прави услуги.

Кал Декстър прегледа набързо трупа: нужната височина, желаното телосложение, нужната възраст. Нещастник, пожелал да живее без удобства в горите на Вашингтон, намерен умрял от измръзване и докаран преди два дни в моргата в Келсо от рейнджърите на Сейнт Хелън.

Декстър позволи на екипа да проведе две „сухи“ тренировки. Момчетата огледаха през деня и през нощта избраната от него 500-метрова отсечка, където пътят се стесняваше.

На третата нощ проведоха операцията. Всички знаеха, че най-важното е простотата и бързината на действие, така че следобед Декстър паркира вана по средата на дългия прав участък, където имаше пътека, водеща в крайбрежната тропическа гора. Декстър скри вана на петдесет метра по нея.

С докарания с оборудването мотопед в четири следобед отиде на служебния паркинг и като внимаваше да не го забележат, изпусна въздух от две от гумите на форда — едната задна и резервната в багажника. В четири и петнайсет бе обратно при екипа.

На паркинга на Сандовал Хуан Кортес се приближи към колата си, видя спадналата гума, изруга и отвори багажника за резервната. Когато установи, че и тя е омекнала, изруга още по-ядосано и взе помпа от близкия склад. Когато най-сетне седна зад волана, беше минал час и половина и нощта се бе спуснала. Всичките му колеги отдавна се бяха прибрали по домовете си.

На пет километра от корабостроителницата един човек стоеше скрит сред крайпътната зеленина. Носеше очила за нощно виждане. Понеже колегите на Кортес вече се бяха разотишли, трафикът по пътя беше незначителен. Човекът в зеленината бе американец, но говореше перфектно испански и беше облечен в униформа на картахенската пътна полиция. Знаеше как изглежда фордът „Пинто“ от направените от Декстър снимки. Колата мина покрай него в седем и пет. Той извади фенерче и направи с него три къси примигвания в посока на движение на колата.

По средата на пътя Декстър извади червената предупредителна светлина, размаха я ветрилообразно срещу приближаващите фарове и Кортес намали.

Останалият отзад мъж, който бе чакал в зеленината на дърветата, измъкна и постави насред пътя стойка с червена светлина, включи светофара и през следващите две минути задържа две други коли, движещи се към града. Един от шофьорите раздразнено подаде глава през прозореца:

— Que pasa?

— Dos momentos, nada mas — отговори „полицаят“. Две минути, не повече.

На 500 метра по-нататък в посока към града друга зелена барета с полицейска униформа блокира движението със своята червена светлина и през следващите две минути спря три идващи откъм града коли. Това осигури спокойствие в заградената централна част, защото възможните свидетели не можеха да видят нищо, скрити зад завоите.

Хуан Кортес намали и спря. Дружелюбно усмихнат полицай се приближи до сваления поради задушливата влага на нощта прозорец.

— Моля, слезте от колата, сеньор — каза Декстър я отвори вратата. Кортес се намръщи, но слезе. След това всичко се разви прекалено бързо за него. По-къснo си спомняше само двама мъже, материализирали се в мрака… силни ръце… напоена с хлороформ кърпа… кратка борба… избледняващо съзнание… мрак.

Двамата мъже хванаха Кортес за рамената и краката и го сложиха във вана за по-малко от трийсет секунди. Декстър седна зад волана на форда и го скри в същата отбивка, в която чакаше ванът. После изтича обратно до шосето.

Петата зелена барета беше на волана на вана, а шестата дойде с него. Щом стигнаха до шосето, Декстър прошепна уговорената фраза в ръчната си радиостанция и първите двама я чуха, прибраха светофарите от пътя и махнаха на спрелите коли да продължават.

Две коли приближиха Декстър откъм корабостроителницата, три — откъм града. Любопитните шофьори видяха на банкета полицай, изправен до спрял мотопед и изглеждащ замаян мъж, стиснал главата си с ръце — това бе шестият от екипа, по дънки, маратонки и пилотско яке. Полицаят нетърпеливо им махна да продължават. „Какво толкова сте зяпнали, пиян е“.

Колите продължиха и обичайният трафик се възстанови. За следващите шофьори вече нямаше нищо интересно. Шестимата мъже, двете аварийни червени светлини и мотопедът вече бяха изтеглени в отбивката и натоварени във вана. Изпадналият в безсъзнание Кортес бе сложен в плетен кош. От друг подобен кош беше изваден трупът в специален чувал. Тялото бе омекнало и вече понамирисваше.