Питер Джеймс - Мъртва като теб

— Нямаме доказателства, за да предполагаме това — отговори той рязко и пренебрежително.

Джак Скърит беше популярен и почитан член на криминалния отдел. Суров, рязък, нетърпящ глупости полицай с почти двайсет години стаж, той имаше военна стойка и сурово лице, увенчано с кафява, късо подстригана коса. Грейс го харесваше, въпреки че Скърит малко го изнервяше, защото беше твърде взискателен към хората си и не приемаше леко грешките им. Но той беше научил много от работата с него. Скърит беше точно такъв детектив, какъвто и Грейс искаше да бъде един ден.

Една репортерка веднага вдигна ръка.

— Господин главен инспектор, може ли да обясните малко повече какво имате предвид под прозвището „Мъжа с обувките“?

— Смятаме, че извършителят, който напада жени в региона на Брайтън от няколко месеца, има ненормален интерес към женски обувки. Това е една от линиите на разследване.

— Но досега не сте споменавали това публично.

— Не, не сме — отвърна Скърит. — Както казах, това е просто една от линиите на разследване.

Милс се обърна право към него.

— Двете приятелки, с които Рейчъл е била на Бъдни вечер, казват, че е била почти обсебена от обувките и харчела огромна част от заплатата си за тях. Доколкото разбрах, Мъжа с обувките напада жени, които носят така наречените дизайнерски обувки.

— На Бъдни вечер всяка млада жена в Брайтън и Хоув сигурно е облякла и обула най-хубавото, което има — измърмори Скърит. — И ще повторя, на този етап от разследването нямаме доказателства, за да предполагаме връзка с изнасилванията, извършени от Мъжа с обувките в региона.

Една репортерка, която Грейс не познаваше, вдигна ръка. Скърит ѝ кимна.

— Нарекли сте случая с Рейчъл Райън Операция „Залез“. Обособяването му в отделна операция ни говори, че го взимате доста по-насериозно от обикновен случай на изчезване. Така ли е?

— Взимаме насериозно всички случаи на изчезнали хора. Но наистина придаваме на този случай статут на сериозно престъпление.

Репортер от местно радио вдигна ръка.

— Господин главен инспектор, а имате ли някакви следи по разследването на Мъжа с обувките?

— На този етап, както казах, разследваме в няколко направления. Има значителна реакция от обществеността и всички обаждания в нашия център са проверявани от екипа ни.

— Но не сте близо до арест?

— На този етап — не.

После един журналист, за когото Грейс знаеше, че работи за няколко национални вестника, вдигна ръка.

— А какво предприема брайтънската полиция за откриването на Рейчъл Райън?

— Четирийсет и двама офицери са ангажирани в търсенето ѝ. Те разпитват от врата на врата в квартала, в който тя живее, и по пътя, по който смятаме, че се е прибирала у дома. Претърсваме всички гаражи, складове и необитавани сгради в региона. Получихме доста полезна информация от свидетел, който живее до дома на госпожица Райън в Кемп Таун. Той твърди, че е видял как млада жена насила е вкарана в бял микробус в малките часове на коледната утрин — отвърна Скърит, после се вгледа за няколко секунди в журналиста, сякаш го смяташе за заподозрян, преди да се обърне отново към всички присъстващи: — За нещастие имаме само част от регистрационния номер на микробуса, по който работим, но искаме да приканим всеки, който мисли, че е забелязал бял микробус в близост до Истърн Терас на Бъдни вечер и рано в коледната утрин, да се свърже с нас. В края на тази пресконференция ще дам номера на спешния център. Бихме искали всеки, който е видял младата дама по пътя ѝ към дома, да се свърже с нас. — Той посочи екрана зад тях, на който бяха изложени няколко фотографии на Рейчъл Райън, които бяха получили от родителите ѝ.

Той замълча за миг и потупа джоба си, сякаш проверяваше дали лулата му е там, после продължи:

— Рейчъл е била облечена с черно, средно дълго палто над минипола, черни кожени обувки с високи токчета. Опитваме се да проследим точния ѝ път към дома от времето, когато е била видяна за последно, на стоянката за таксита на „Ист Стрийт“, малко след два часа.

Един дребен, закръглен мъж, с неподдържана брада вдигна шишкав пръст с изгризан нокът.

— Господин главен инспектор, имате ли заподозрени по случаите на Мъжа с обувките?

— На този етап мога да кажа само, че имаме няколко добри следи и сме благодарни на обществеността за реакцията.

Дебелакът побърза да зададе втори въпрос:

— Търсенето на Рейчъл Райън като че ли не е типично за политиката на полицията — каза той. — Обикновено не реагирате така бързо в случай на изчезване. Прав ли съм да предполагам, че според вас може да има връзка с Мъжа с обувките — операция „Худини“ — въпреки че не обявявате това публично?