Питер Джеймс - Мъртва като теб

— Тоалетните в къщата ви с горно казанче ли са, или с долно? — попита той.

След няколко секунди тишина, докато Мад завиваше към шосето, мъжът хвърли поглед на жената, извъртя очи и каза:

— С долно казанче са. Защо?

— Колко тоалетни имате в къщата? Обзалагам са, че са много, нали? А?

— Достатъчно са — каза мъжът.

— Мога да ви кажа къде има хубава тоалетна с горно казанче — в Уортинг. Мога да ви заведа да видите, ако ви интересува. — В гласа му се усещаше надежда. — Наистина е добра. В обществените тоалетни, близо до кея.

— Не, благодаря. Не се интересувам.

Двойката се смълча.

Мад продължи да кара. Виждаше в огледалото лицата им, огрявани от уличните светлини.

— Обзалагам се, че имате бутон на казанчетата на вашите тоалетни — каза той.

— Имаме — отвърна мъжът. — Да. — После вдигна мобилния до ухото си и отговори на обаждане.

Мад го гледаше в огледалото, преди да улови погледа на жената.

— Носите пети номер, нали? За обувките.

— Да! Откъде знаете?

— Познавам. Винаги познавам. Аха.

— Виж ти! — възкликна тя.

Мад замълча. Вероятно беше говорил твърде много. Собственикът на таксито му беше казал, че има много оплаквания от неговото говорене. Каза, че на хората невинаги им се говори. Мад не искаше да изгуби работата си. Затова замълча. Замисли се за обувките на жената, докато се насочваше към крайбрежната улица на Брайтън и зави наляво. Вятърът веднага зашиба таксито. Трафикът беше натоварен и се движеха бавно. Но той беше прав за сметката.

Когато спря пред входа на хотел „Метропол“, броячът показваше девет лири и двайсет пенса.

Мъжът му даде десет лири и му каза да задържи рестото.

Мад ги гледаше как вървят към хотела. Гледаше как косата на жената се развява на вятъра. Гледаше как обувките „Джими Чу“ изчезват през въртящата се врата. Хубави обувки. Почувства въодушевление.

Беше развълнуван от нощта, която го очакваше.

Щеше да има още много обувки. Специални обувки за специална нощ.

Сряда, 31 декември

Завеждащ управление детектив Рой Грейс се взираше през прозореца на кабинета си към мрака на нощта, към светлините на паркинга на супермаркета отвъд пътя и в далечните светлини на „Брайтън и Хоув“ зад него. И чуваше воя на поривистия вятър. Усещаше студения повей, който проникваше през тънкото стъкло до бузата му.

Новогодишната нощ. Погледна си часовника: 6,15. Време беше да тръгва. Време беше да приключва с безнадеждния опит да почисти бюрото си и да поеме към дома.

Всяка новогодишна нощ е все същото, помисли си той. Винаги си обещаваше, че ще подреди, ще приключи с цялата бумащина и ще започне новата година на чисто. И винаги се проваляше. Утре щеше да дойде и да завари още по-безнадеждна бъркотия. Дори по-голяма от миналата година. Която пък, от своя страна, беше по-голяма от предходната година.

Всички случаи на кралската прокуратура, които беше разследвал през последната година, бяха натрупани на пода. До тях имаше малки, несигурни купчини от сини картонени кутии и зелени пластмасови касетки, претъпкани с неразрешени случаи — студени досиета, както ги наричаха напоследък. Но той предпочиташе старото наименование.

Въпреки че работата му беше свързана предимно с нови убийства и други тежки престъпления, Рой Грейс беше много загрижен за своите студени досиета, до степен, в която чувстваше някак лична връзка с тях, защото годината се бе оказала странно натоварена. Първо един млад мъж беше погребан жив в ковчег по време на ергенската си вечер. После един гаден филм с истинско убийство беше намерен при обиск. Последва сложен случай на крадец убиец, преди да закопчае двоен убиец, който бе инсценирал изчезването си.

Но той бе получил съвсем малко признание за тези резултати от бившия си шеф, помощник-началник Алисън Воспър.

Вероятно следващата година щеше да е по-добра. Със сигурност беше изпълнена с обещания. Новият помощник-началник, Питър Риг, започваше в понеделник — след пет дни. Освен това, пак в понеделник, работа започваше и нов екип по студените досиета, което беше огромно облекчение. Екипът се състоеше от трима опитни детективи под негово командване.

Но най-важното от всичко беше, че любимата му Клео щеше да роди през юни. А по някое време преди това, още не беше определена датата, щяха да се оженят. Веднага щом единственото препятствие на пътя им бъде премахнато.

Жена му Санди.

Тя беше изчезнала преди девет години и половина, на трийсетия си рожден ден, и въпреки всичките му усилия оттогава нямаше и следа от нея. Той не знаеше дали е била похитена, или убита, или е избягала с любовник, или пък е станал инцидент, или просто е инсценирала изчезването си.