Питер Джеймс - Мъртва като теб

Както обикновено, тя беше пияна още преди да тръгнат от дома си, особено след като влезе в сила забраната за тютюнопушене. У дома тя пресушаваше почти цяла бутилка бяло вино и изпушваше няколко цигари въпреки несекващите му от години натяквания да престане. А после се затътряше към чакащото такси. След това, в ресторанта, Денис обръщаше един, най-често два, коктейла „Космополитън“ на бара, преди да ги настанят на масата.

В този момент обикновено тя откачаше и започваше да се оплаква от недостатъците на съпруга си. Понякога повтаряше вече познатите, друг път измисляше нови. Това обаче не правеше никакво впечатление на Гари, който си оставаше спокоен и невъзмутим, което пък я вбесяваше още повече. Той беше маниак на тема контрол, казваше тя на приятелките си. Да, трезвен, спортуващ маниак на тема контрол.

Двамата, които обичайно идваха тук с тях, Морис и Ула Стейн, също бяха здрави пиячи, отдавна бяха свикнали с тирадите на Денис и не ѝ обръщаха внимание. Освен това тяхната връзка също имаше доста несъвършенства.

Тази вечер, първата събота от новата година, Денис, Морис и Ула бяха започнали здрав запой. Махмурлукът им от новогодишната нощ, която бяха празнували заедно в хотел „Метропол“, се беше превърнал в далечен спомен. Но пък бяха малко изморени и Денис бе необичайно потисната. Дори пийна малко вода — която при нормални обстоятелства не докосваше.

Третата бутилка совиньон блан тъкмо беше разсипана по чашите и Денис вдигна своята. Чакаше Гари, който бе излязъл да проведе телефонен разговор, и сега се връщаше при тях, като пъхаше телефона в джоба на сакото си.

Той беше слаб, с лукаво, сдържано изражение и къса черна коса, която вече изтъняваше и посивяваше. Големите му кръгли и някак втренчени очи бяха увенчани с извити вежди, които в училище му бяха спечелили прякора Бухала. Сега, на средна възраст, носеше малки очила без рамки, спретнат костюм над спретната риза и прилична вратовръзка. Общо взето, имаше вид на учен, който кротко наблюдава заобикалящия го свят с изражение на леко объркване и презрение, сякаш гледа лабораторен експеримент, който не протича задоволително.

За разлика от съпруга си, Денис, която навремето беше крехка блондинка с изваяна фигура, сега се беше понадула доста. Все още беше блондинка, благодарение на боята за коса, но годините пиене си бяха взели своето. По мнение на Гари, когато беше без дрехи, тя приличаше на отпуснато прасе. Естествено никога не сподели това с нея.

— Лизи, сестра ми — обяви Гари извинително, докато сядаше. — От няколко часа е в полицейския участък — прибрали я за шофиране в пияно състояние. Само проверявах дали се е обадила на адвокат и дали ще я пуснат.

— Лизи? Глупачка, защо е направила това? — попита Денис.

— О, разбира се, направила го е нарочно, нали? — отвърна Гари. — Остави я на мира, за Бога! Тя изкара един адски брак и сега преминава през адски развод, за да се отърве от онова копеле.

— Горкичката — обади се Ула.

— Тя все още не е изтрезняла. Няма да ѝ позволят да шофира до дома си. Чудя се дали да не ида…

— Да не си посмял! — сопна се Денис. — Ти също си пиян.

— Трябва много да внимаваш, не карай пиян — каза завалено Морис. — Аз не бих го направил. Страхувам се, че не съчувствам особено на хората, хванати в такова състояние. — После, като видя мрачното изражение на приятеля си, добави: — Разбира се, с изключение на Лизи. — И се усмихна смутено.

Морис бе натрупал състояние от строителство на домове за възрастни хора. А съпругата му, шведката Ула, през последните години беше станала активистка за правата на животните и наскоро бе предвождала блокада на Шорхам Харбър — главното пристанище на Брайтън, — за да се сложи край на онова, което те смятаха за нехуманен начин за транспортиране на овце. Гари бе забелязал, особено през последните няколко години, че те двамата вече имат съвсем малко общи неща.

Гари беше станал кум на Морис. В онези дни тайно харесваше Ула. Тя беше класическа шведка — лененоруса, с дълги крака. Всъщност желаеше я съвсем доскоро, докато тя не започна да занемарява вида си. Също беше трупнала някое килце и започна да се облича като хипарка, с безформени широки ризи, сандали и дървени бижута. Косата ѝ беше рошава, а гримът ѝ приличаше на индиански бойни краски.

— Чували ли сте за ефекта на Кулидж? — попита Гари.

— Какво е това? — обади се Морис.

— Когато Калвин Кулидж бил президент на САЩ, той и жена му посетили една птицеферма. Фермерът се притеснил, когато петелът започнал да оправя една кокошка право пред госпожа Кулидж. Извинил се на жената на президента, а тя го попитала колко пъти на ден петелът прави това. Той отвърнал, че са към десетина. Тя се обърнала към него и прошепнала: „Бихте ли го казали и на съпруга ми?“