Том Райт - Черните птици

— Сериозно, как сте? — попитах ги аз.

Кейси сви рамене, а Джордан попита:

— С кое?

— Имам предвид дали спите добре, дали си пишете домашните, как е бойният дух, такива неща.

Джордан зарея поглед над водата.

— Всичко е наред.

Кейси избра една царевична пръчица от кошничката и отхапа крайчето.

— Това всъщност не е вярно, тате — каза тя. — Без теб не става. Къща, в която живеят само жени, е като някаква имитация на истински дом. Все едно е зоологическа градина, в която няма горила. Всичко е подредено и тихо и няма кой да проверява дали нощем в гаража не идват чудовища — всички се крием и се надяваме, че е било просто опосум…

— Кога сте чували опосум в гаража?

— По-миналата вечер — отговори Кейси.

— Откъде знаете, че е бил опосум?

— Опосумът остави визитна картичка, тате. Как иначе?

Джордан поклати глава. Не откъсвах поглед от Кейси.

— Както и да е, сега мама постоянно се грижи за нас, оправя ни дрехите и прочие — продължи Кейси. — Имам предвид, че преди беше по-добре, когато само ни караше да си напишем домашните, а след това ни гонеше по стаите, за да може да ти седи в скута.

Сведох очи към студения чай, който си бях поръчал.

— И аз мисля така, Кейс — отговорих. — Но нещата са малко сложни.

Между веждите на Джордан се появиха няколко малки бръчки и тя отново поклати глава.

— Не е лесно, но всъщност е доста просто. Мама вече не иска да бъдеш полицай, а ти не можеш да се откажеш от работата си.

Кейси схруска остатъка от царевичната пръчица.

— Имаш дарба да изтъкваш очевидното — отбеляза тя.

— Това го чу в онзи филм, който гледахме миналата седмица — отвърна Джордан. — Добрата памет не замества самостоятелното мислене.

— Ей, момичета — прекъснах ги аз. — Не е ваша работа да се тревожите за мен, нито за майка си. Ние двамата с нея трябва да се справим със ситуацията, но…

Кейси ме прекъсна на свой ред:

— Мама казва, че си изгубил центъра си или нещо подобно.

Джордан подигравателно изсумтя.

— Тя ли ти го каза? — попитах аз.

— Не на мен. На баба. Двете говореха по телефона, а аз подслушвах. Мама говореше така, сякаш става въпрос за някаква карма.

— Кармата не съществува — каза Джордан. — Става въпрос за убийство. Татко не може да остави работата си, докато има хора, които продължават да правят такива неща. Какво ще стане, ако всички полицаи спрат да ходят на работа?

— Да, тате, какво става със случая? — попита ме Кейси, която вече беше преминала на следващата страница. — Всички в училище ни питат докъде сте стигнали. Дори учителите. Като че ли аз знам нещо повече от тях.

Порциите ни пристигнаха и Кейси взе една скарида, откъсна опашката, хвърли я във водата и продължи да гледа след нея, докато една платика не се показа да я изяде. После метна скаридата в устата си. Джордан разбъркваше зелевата салата с вилицата си. Осъзнах, че и аз не съм много гладен.

Кейси преглътна.

— Някои от децата казват, че убийците били от някакъв култ. Но освен това ги чух да си говорят, че никой няма да ги хване, защото не са от плът и кръв.

Джордан презрително поклати глава, но продължи да мълчи.

— А какви са, призраци? — попитах аз.

Кейси сви рамене.

— Казват, че не са оставили никакви следи или пръстови отпечатъци. Някой дори спомена, че онази вечер са чули там цвилене на коне и тропот на ботуши. Вярно ли е?

— Кой каза това?

— И аз исках да разбера, но беше май, че някой чул брата на някого, който разправял на братовчедка си.

— Просто ми се иска да знаех малко повече за криогенното инженерство — каза Джордан, без да вдига поглед.

— Крио-какво? — попита Кейси.

— Защо, Джордан? — попитах аз.

— Ами едно от децата каза, че чичо му смятал, че Адолф Хитлер и Мартин Борман не са загинали в края на войната. Че са накарали да им отрежат главите и да ги замразят и нацистите ги пазят в някакъв фризер в Аржентина. И сега са ги свързали с някакви машини и главите им казват как да се борят с нечистокръвните раси и със световната еврейска конспирация.

— Гадост — отбеляза Кейси.

Джордан спря да разбърква зелевата салата и остави вилицата си.

— Работата е там, че някои хора наистина се замразяват, така че може би се случват някакви неща, за които не знаем. Чичото на онова момче, което говореше за Хитлер и Борман, казал на цялото семейство да бъде нащрек.

— Как така?

— Предполагам, че е имал предвид да внимават. Да не би да им се случи нещо лошо.

— Защо?

— Защото правителството вече било извън всякакъв контрол и нямало да се спре пред нищо. Казал, че те са изгорили онези откачалки в Уейко онзи път и сега…