Том Райт - Черните птици

4’68 9172350

— А това? — попитах аз.

— Същият отговор — каза Уейн. — Но продължаваме да работим по въпроса.

В основата на дървото, на което беше прикована Голд, беше открита смачкана на топка кафява хартия, вероятно откъсната от книжна торба за покупки, а върху хартията бяха намерили едно косъмче от ноздра заедно с „остатъци от мукозна слуз“, които показваха, че преди това хартията е била в другата ноздра. По тази хартия нямаше никакви пръстови отпечатъци и надписи. Уейн смяташе, че убийците са искали да се подсигурят, че Голд няма да бъде открита жива на сутринта, и за всеки случай бяха запушили ноздрите ѝ със смачкана хартия.

— Но явно тя е издухала едното топче навън — обясни той.

Придърпах клавиатурата на компютъра към себе си, за да вляза в интернет, но нещо ме накара да спра. Докато гледах клавишите, тези с буквите „Г“, „О“, „Л“ и „Д“ сякаш започнаха да светят по-ярко и по-ясно, а останалите малко се размиха. Поех си дълбоко въздух и се отърсих от тази илюзия. После натраках „глоуен“ в търсачката и тя извади хотел, град и музикален фестивал в Германия, създател на колажи и инсталации, студент и още стотина други хора, места и неща, за които не можех да си представя как може да са свързани със случая. Нито в телефонния указател за бизнес клиенти, нито в този за частни лица в Тревъртън и региона на границата между трите щата имаше човек на име Глоуен, а в пътния ми атлас, отпечатан преди една година, нямаше нито един град, езеро, река или планина с това име.

В крайна сметка се отказах, като се надявах Ел Ей да се окаже права и че мозъкът ми продължава да работи зад кулисите. Накарах Уейн да изпрати копие от доклада си до началника на управлението и излязох от работа, за да взема Кейси и Джордан от училище и да ги заведа на обяд, както им бях обещал.

Момичетата хвърлиха раниците си в каросерията на „Бъфорд“, седнаха отпред при мен, сложиха си коланите и потеглихме. След двайсет километра седнахме на пристанището на езерото Булфрог на една маса от ковано желязо на кея и си поръчахме пържен сом и скариди. Беше ясно и хладно, а ветрецът носеше леко ухание на сенчеста вода и дим от запалени дърва някъде отдалече. Няколко от канадските гъски, които по цяла година живееха тук, минаха покрай нас на път за откритото водно пространство и оставиха дълги блестящи следи с формата на буквата „V“ по гладката повърхност след себе си.

Гледах как момичетата преговарят помежду си за обща поръчка на гарнитури, така че да могат да опитат от всичко най-вкусно. В крайна сметка се спряха на пържена бамя, зелева салата с майонеза, доматено пюре и пържени картофи и за няколко мига се почувствах най-щастливия човек на земята. Кейси, която беше започнала живота си като единствено дете, винаги беше демонстрирала повече енергия, склонност към безредие и драматизиране на нещата. Забелязваше и реагираше на всичко и се ядосваше лесно, но прощаваше също толкова лесно. Беше наследила от Джейна очите, брадичката и чувствителността, но нейната сила и творчески заряд се проявяваха по различен начин — в куража, оригиналността и умението да мисли извън шаблоните.

След нея се роди Джордан Джилиън, която се оказа нещо като антипод на Кейси и с всяка следваща година все повече се превръщаше в миниатюрна женска версия на хладнокръвния мистър Спок от телевизионния сериал „Стар Трек“, но без заострените уши — логична, съсредоточена и балансирана, лишена от всякаква склонност да се заблуждава. Ако имаше човек, който да е роден за инженер или може би за физик, това беше Джордан. Разбираше всичко, свързано с математиката и механиката, без да полага никакви усилия. Любимата ѝ природна сила беше гравитацията и направо побъркваше Джейна и Кейси, като не спираше да пуска топчета за тенис на маса, кламери и копчета, а понякога и котката от най-горния етаж на къщата право върху тях, като засичаше времето за падане с малкия си розов ръчен часовник. Освен това беше подредена и се интересуваше от екология — беше едно от онези момичета, които се тревожат за горите и следят научнопопулярните предавания.

— Мисля да си поръчам това — обяви Кейси. — „Безалкохолно ягодово дайкири“.

Тя разсеяно отметна един кичур от лицето си с жест, който толкова ми напомни на Джейна, че сърцето ми се сви.

Джордан беше отвратена от този избор.

— Пет долара за стограмов шейк — каза тя. — Гениално.

По някаква причина Кейси не отговори. Беше се загледала в един мъж с посивяла брада, кафяв гащеризон и избеляла платнена шапка с периферия в камуфлажни цветове, който мина с рибарската си лодка покрай нас през бавната зона, небрежно подпрял на кърмата въдици за платика. Кейси му помаха с ръка и той махна в отговор.