Том Райт - Черните птици

— Чакай малко — прекъснах го аз.

През цялото време, докато Джонас беше говорил, аз си бях драскал с пастела по кафявата амбалажна хартия, с която беше застлана масата. Бях нарисувал няколко варианта на вдигната ръка, която държи голям чук — като картинката на популярната марка за сода бикарбонат, — и няколко варианта на някаква друга фигура, с широка основа и големи извивки на напречната линия:

— Какво е това? — попита ме Джонас.

— Не знам — отговорих аз.

Тази, която приличаше на буквата „Т“, сигурно беше кръст, но в рисунките имаше нещо, което не ми харесваше.

— Какво изобразяват? — попита Джонас.

— Нищо, доколкото мога да преценя — казах аз и оставих пастела обратно в чинийката. — Но някак си ми се струва, че може би имат връзка е един случай, който разследваме.

— Какъв случай?

— Убийство.

Джонас ме погледна в продължение на няколко секунди.

— Не говориш за убийство с разпъване на кръст, нали? — попита ме той.

— Точно за това говоря — отговорих му аз. — За съжаление.

Сведох поглед към драсканиците си, замълчах и ми се прииска да бях внимавал повече в някой от часовете по психология, когато бяхме учили за характера и подсъзнанието.

— И освен това са отрязали езика на някого? — попита Джонас.

Кимнах.

— Боже господи — каза той. — Искам да кажа, Исусе Христе.

Джонас взе бирата си, погледа я малко и остави бутилката обратно на мястото ѝ.

— Ако не беше ти, сигурно щях да те попитам дали се шегуваш. Но ти не се шегуваш, нали?

Продължих да гледам рисунките си, без да отговоря.

— Можеш ли да ми кажеш коя е жертвата?

— Дебора Голд.

— Психоложката? Мътните ме взели — изохка той. — А сигурен ли си, че тялото просто не е било изложено по този начин? Имам предвид, че наистина е била убита с разпъване на кръст?

— Все още не са готови резултатите от аутопсията. Но всичко беше направено горе-долу така, както ми го описа. Големият въпрос е защо.

— Без майтап — каза Джонас. — Доста неефективен начин да убиеш някого.

Той довърши своята „Корона“.

— Значи мислиш, че е някакво убийство от омраза?

— За разлика от убийствата, извършени от любов? — попитах го аз.

— Атлет с чувство за хумор — отбеляза Джонас. — Добре, кой може да направи нещо подобно? И защо?

— Общо взето, точно това исках да те попитам аз.

— Ами добре — каза той. — Ако ти кажа, че има такова нещо като антисемитизъм, сигурно няма да се изненадаш. В добавка към почти целия ислямски свят куп маниаци на тема края на света, полувоенни организации и християнски фундаменталисти също мразят евреите. Американските скинари най-често са против чернокожите, но и те не подбират много — според тях евреите контролират телевизионните канали, банковата система и прочие. Е, мисленето никога не е било най-силната им страна. Ако стане по тяхната, ще се върнем на нивото на цивилизацията в Монголия, преди вождовете да обединят племената си. А дори да стане така, на тези тъпаци изобщо няма да им хареса, защото изведнъж ще открият, че никой няма да иска да им отдава чест. Те винаги са фатално неосведомени за социологията и психологията на хората, да не говорим за историята. Хората просто никога не се държат така, както очакват тези клоуни — особено те самите. Не си представям подобни смешници да знаят достатъчно, за да изпълнят исторически достоверна екзекуция с разпъване на кръст. Дори ако добавим елемент на лична омраза, това обяснение си остава твърде фантастично.

— А може ли да е някакво политическо изявление?

Джонас се почеса по брадата, докато обмисляше въпроса.

— Да, в това има някаква логика, като се има предвид колко по-лесно е просто да застреляш някого, ако толкова те дразни. Освен това се връзва и с отрязването на езика — все едно става въпрос за нещо, което тя е казала на някого. Или е заплашила, че ще каже. Но с изключение на някакви благотворителни вечери за набиране на средства за Демократическата партия или нещо подобно. Никога не съм чувал тя да се е занимавала с политика. Дали не е участвала в съдебен процес, или е давала показания като експерт? Може би някакво дело за попечителство?

— Не знам за такова нещо — отговорих аз.

Навярно подсъзнанието ми отново беше поело инициативата, но по някаква причина реших да не казвам на Джонас за това, което Уейн беше намерил в устата на Голд.

— Или — продължи той, като вдигна показалеца си — може би всички тези философии са прекалено сложно обяснение. Ами ако е било нещо, свързано с нейната професия? Някой ядосан пациент или някой друг психолог, когото е разгневила с нещо? Това може да е по-подходяща гледна точка. Най-простото обяснение, което отчита всички факти, обикновено се оказва истинското. Нали се сещаш, бръсначът на Окам.