Том Райт - Черните птици

Самият аз приех най-доброто предложение за стипендия, което получих — от Тексаския университет, където контузих и двете си колена в мача срещу Канзаския университет още на втората година и нямах друг избор, освен да започна наистина да следвам. Джони в крайна сметка завърши право в университета „Бейлър“ и отвори кантора в Бърнсвил, столицата на окръга. След това се ожени за една руса бивша мажоретка, която се казваше Алиша Медър, и се установи да практикува право и да гледа как се угояват кравите му в малката ферма, която купи на изплащане след първото голямо извънсъдебно споразумение, спечелено от него. Медалите му продължаваха да събират прах на стената в кабинета заедно със сертификатите от Търговската камара и Ротарианския клуб и снимката на отбора от сезона, в който станахме шампиони: бяхме застанали рамо до рамо на светлината на слънцето, която изглеждаше някак си историческа и приглушена върху старата фотография. Колкото до самия Джони, на тази снимка той приличаше на опасен, но спретнат контрабандист на ром от времето на Сухия режим или на млад ирландски поет с трагична съдба. Косата му с тухленочервен цвят беше небрежно отметната настрани, а лицето му беше обърнато към мен с лека усмивка, все едно току-що му бях казал някаква тъпа шега.

— Здрасти, Джим — каза Алиша от другата страна на линията.

Аз ѝ разказах какво съм намислил.

— Какво ще готвиш? — попита тя.

— Специалитета.

— С онзи идиотски сос?

— Това е единственият сос, който мога да приготвям.

— Добре, съгласни сме. Сигурна съм, че Джони ще иска да разбере всичко за твоя горещ случай.

Чух гласа на Джони, който се обади отнякъде:

— Питай го какво става. Има ли вече заподозрени?

— Кажи му, че когато хвана лошите, ще им дам неговия номер — отговорих аз. — Ако се окажат достатъчно богати, за да си позволят адвокат от неговия калибър.

Затворих телефона и отпих от бирата си, като се замислих за думите на Алиша. Начинът, по който беше описала този случай, отекваше по някакъв странен начин в съзнанието ми. Въпреки че монетата ми се беше сторила топла, самият случай изобщо не беше такъв. Усещах го хладен, като въздуха в мавзолей или влажния застоял ветрец над някое блато през нощта.

Оставих Пес на облегалката на креслото и се изправих, като си мислех какво искам да попитам Джонас и как трябва да се случи всичко.

— Оставаш на пост, момче — казах на котарака. — Не пускай никакви плъхове.

Той ме изгледа втренчено, дълбоко озадачен.

Излязох на Бордър Авеню и поех на юг, така че от лявата ми страна беше Арканзас с магазините си за алкохол, от дясната беше Тексас с автокъщите и баптистките си книжарници, а на километър и половина пред мен беше луизианският квартал — някои твърдяха, че единствената причина за съществуването му е желанието да се демонстрира колко много политическа корупция и изискана кухня могат да се съберат в един-единствен средно голям град.

Хванах светофара и смених на по-ниска предавка, за да завия по „Истърн“. От ауспуха на големия форд F-250 се разнесе гръмовното ръмжене, което Джейна наричаше „зова на Серенгети“. Това сигурно подсказваше повече за начина ми на мислене, отколкото си давах сметка тогава, но преди няколко години, когато Джейна и момичетата все още живееха с мен, изведнъж осъзнах, че ми е омръзнала втората ни кола — хонда акура, с която ходех на работа през последните шест години. Първата кола, която смятах за своя, беше пикап и след като бях работил толкова време за Дъсти в „Летящото С“, нищо друго не ми се струваше по-естествено за шофиране. Може би затова точно този звяр, паркиран под един огромен дъб до магистралата с надпис „Продава се“, пъхнат под чистачката, ми беше хванал окото. Изкарах го на тест драйв за десет минути и веднага след това го купих от алкохолизирания автомеханик, който го беше поправил. Човекът беше посветил живота си на „Свидетелите на Йехова“, но след това беше изпаднал в депресия, беше започнал да смесва лекарствата си с алкохол и беше изключен от църквата. Така и не ми каза как точно се беше случило последното, но аз останах с впечатлението, че няколко пъти беше прекъснал службите в храма „Кингдъм Хол“, за да огласи на всеослушание положителното си мнение за спиртните напитки и аналния секс. Бизнесът му не вървеше и той беше решил да продаде част от имуществото си, като започне с големия форд с двойно предаване. Колата имаше масивен ролбар и лебедка, големи гуми с дълбоки грайфери и керамична очна ябълка колкото праскова вместо топка на скоростния лост.